Бягство от скуката в битието чрез алкохол и секс е приятно и няма човек на света, който да го отрече. Както и няма по-голям талант в този „спорт” от Чарлз Буковски. Прочели сме всяка една написана страница от скандалния писател, но има една, която е особено подходяща за горещото лято.
Разхлаждащ океански вятър, яхта, пиене, еротика – представяме ви откъс от книга (с действие край пристанището на Сан Педро, Лос Анджелис), който трябва да прочетете на плажа това лято! След това ще почувствате едни особени лекота и свежест, които ще ободрят горещия плажен след обяд.
Пасажът е от книгата "Factotum" (Момче за всичко) на Чарлз Буковски в превод от английски на Иван Киров (Тоби). Издадена е на български от издателство "Парадокс" през 1993 г. като част от култовата поредица на издателството "Америка ХХ". ИК "Фама" също издава книгата години по-късно. Приятно четене!
Когато влязохме в пристанището, Грейс вече се бе присъединила към нас. Все още бе с шала си и не говореше, но пиеше. Всички пиехме. Всички пиехме, когато Уилбър слезе по стълбите. Той стоеше и ни гледаше.
— Връщам се след малко — каза той.
Бе следобед. Чакахме и пиехме. Момичетата започнаха да спорят как да работят Уилбър. Качих се в една от койките [на борда на яхтата "Оксуил"] и заспах. Когато се събудих бе късно вечер и студено.
— Къде е Уилбър? — попитах аз.
— Още не се е върнал — каза Джери. — Бесен е.
— Ще се върне — каза Лора. — Грейс е тук.
— Пет пари не давам дали ще се върне — каза Грейс. — Имаме достатъчно храна и пиене за цялата персийска армия.
И така аз се оказах на най-голямата яхта в пристанището заедно с три жени. Само че беше много студено. Океанът излъчваше мраз. Станах, налях си една чаша и отново пропълзях под завивките.
— Господи, колко е студено — каза Джери. — Искам да се мушна при теб да се стопля — тя изрита обувките си и се качи при мен.
Лора и Грейс бяха пияни и спореха за нещо. Джери беше мъничка и закръглена, много закръглена, само за гушене. Притисна се до мен.
— Господи, студ. Прегърни ме.
— А Лора… — казах аз.
— Заеби я Лора.
— Искам да кажа, че може да се разсърди.
— Няма. Ние сме приятелки. Виж — Джери седна на койката. — Лора, Лора…
— Да?
— Виж. Искам да се стопля. Нали може?
— Може — каза Лора.
Джери се мушна под завивките.
— Видя ли, каза, че може.
— Добре — казах аз, сложих ръка на задника й и я целунах.
— Само не прекалявайте — каза Лора.
— Само ме е прегърнал.
Пъхнах ръка под роклята й, започнах да й свалям бикините. Беше трудно. Когато най-накрая успя да ги събуе, бях повече от готов. Езикът й се стрелкаше в устата ми. Правехме се на небрежни, докато се чукахме странично. Няколко пъти се измъквах, но Джери отново си го вкарваше.
— Само не прекалявайте — повтори Лора. Отново се изплъзна, а Джери го хвана и стисна.
— Само ми го държи — казах на Лора. Джери се закиска и отново си го вкара. Остана вътре. Аз все повече се разгорещявах.
— Мръсна кучка — прошепнах й аз. — Обичам те! — започнах да се празня.
Джери стана от койката и отиде в банята. Грейс ни правеше сандвич с телешко печено. Скочих от койката долу и ние всички ядохме сандвичи, картофена салата, домати и ябълков сладкиш. Бяхме гладни.
— Наистина се стоплих — каза Джери. — Хенри е като печка.
— И аз умирам от студ — каза Грейс. — Мисля да опитам тази печка. Имаш ли нещо против, Лора?
— Не. Само не прекалявайте.
— Какво значи да не прекаляваме?
— Знаеш какво имам предвид.
