На 22 септември отбелязваме важен момент в българската история – 116 години от обявяването на независимостта на България. 

Този ден е изключително значим за българския народ, защото символизира стремежа към свобода, национално достойнство и самостоятелност.

През 1908 г. в старопрестолния град Велико Търново, в храма „Св. 40 мъченици“, България официално отхвърля зависимостта си от Османската империя и княз Фердинанд I приема титлата „цар“. Това събитие не е просто юридически акт, а кулминация на дългогодишни усилия за утвърждаване на българската държавност и укрепване на националната идентичност.

Независимостта на България е резултат от редица сложни вътрешни и международни обстоятелства. 

Снимка: Ладислав Цветков

След Освобождението през 1878 г., страната ни е формално васална на Османската империя според Берлинския договор, а международните ограничения задържат икономическото и политическото развитие на младата държава. Но България не спира да се бори. Усилията на българския народ и политическия елит, след успешното Съединение на Княжество България с Източна Румелия през 1885 г., се насочват към постигане на пълна независимост.

Провъзгласяването на независимостта не е само резултат от моментната политическа конюнктура, 

но и израз на българския стремеж към равнопоставеност и свобода. През есента на 1908 г., в условията на Младотурската революция и международни кризи, правителството на Александър Малинов използва благоприятната обстановка, за да направи решителния ход. На 22 септември, в тържествена атмосфера, България заявява пред света, че повече няма да бъде зависима от чужди сили.

Продължи да четеш