Как и защо да не отлагаме днешната работа и щастие за утре - текст по темата ни изпрати Мария Томова. Благодарим! Ето как можеш и ти да пишеш в нашата рубрика Вашият блог.
Прочитайки заглавието "от утре…“ у много от вас се породи въпросът – какво ли е отложила и тя за утре, отговорът е – нищо! Бях отложила единствено от вчера за днес да ви науча как и вие да не забавяте повече щастието и успехите си, градацията и удовлетворението си. Редовно си обещаваме – „от утре спирам да пуша…от утре няма да мисля за него…от утре ще си търся нова работа…от утре започвам активно да спортувам…“, все неща, които ако се случат днес, по-скоро ще ви доставят блаженство.
4 щастливи емоции, които са заразни>>
Напоследък у нас е доста модерна една чуждица, която е валидна за мнозина, на нашенски казано – „прокрастинация“, в превод от английски – procrastination. Това е безкрайното отлагане на някаква работа за после, което би могло да се диагностицира направо като „психологически проблем”. В повечето случаи човек смята, че някакъв външен фактор му пречи той да успее. В определени ситуации това може и да е така, но главната причина се крие другaде. Крие се в самите нас. Подсъзнателно много от нас носят диагнозата „хроничен отлагач“, а като всяка една болест и в основата на тази е стресът, който от своя страна води до страх, страх от евентуален провал, неуспех, който ако може да почака още един ден, ще го оставим за утре. Хората от ранна детска възраст сме научени да получаваме награда за стимул. Например, ако си напишем домашното до 3 часа, ще ни купят шоколад. Именно този въображаем шоколад, който всеки пречупва през личната си призма за нещо приятно и сладко, трябва да си поставяте като импровизирана награда, към която да се стремите. Чувството на удовлетворение ще позволи на съзнанието ви да си купите така желаната нова рокля, която колкото й да е скъпа, стойността й е нищожна пред душевната наслада.
Когато ви кажат, че имат да ви съобщят една лоша и една добра новина, то винаги искате първо да чуете лошата, за да може остатъчното усещане да е за хубавото, което да чуете последно. Така гледайте и на ангажиментите, които ви измъчват, казвайки си „ще стисна зъби, лошото да минава сега“.
Гроздето е сладко, но не е моето грозде>>
От край време ни е внушено да виждаме себе си, както и света в три прости форми – минало, настояще и бъдеще. Отлагаме дори това да се зарадваме на настоящия момент и успех, колкото и маловажен да ни се вижда той на фона на грандиозните мечти, които таим дълбоко в съзнанието си. Това отлагане да пуснем усмивката си да изгрее на лицето ни обаче води до един синдром, наричан „празнината на бъдещето“. Доста често от него страдат свръх амбициозните хора, които си поставят нови и нови цели на принципа на лавината и не им остава време за радост. Както може би се досещате, щом съществува „празнината на бъдещето“, то съществува и „празнината на миналото“. Разликата между двете е, че втората носи радост, удовлетворение и щастие, защото виждаме последиците облечени в резултати и постижения.
