Павлина Стоянова ни разказвак акво е да си майка на пълен работен ден и защо е важно да имаш и социален живот извън семейството. Благодарим за текста. Ето как можеш и ти да се включиш в рубриката Вашият блог.

Сама го сътворих и сама се озовах в него! Не обвинявам никого за начина, по който се чувствам. Аз съм тази, която ежедневно прави своите избори и те определят живота ми! Много харесвам следната мисъл на Лу Холтц : „ Не товарът е това, което ви събаря, а начина, по който го носите!” Е, аз избрах да го нося по най-неподходящия начин!

Ето и кратката версия на моята история:
Имам чудесен съпруг, работохолик, амбициозен и с успешна кариера. Имам две малки, прекрасни дъщери. Имах работа, но не и кариера. След раждането на децата реших да остана вкъщи и да се грижа за тях. По ред причини не можех да разчитам на помощта на баби! Реших, че ще се справя сама и така пренебрегнах най-важния съвет, който една мъдра жена някога ми даде: „ Едно дете се гледа от много ръце!” Но аз вярвах, че съм човека, който най-добре ще откликне на техните нужди! При това в преобладаващата част от времето сама!

И така за дълго се придържах към три основни роли: Предана Съпруга, Самоотвержена Майка и Усърдна Домакиня! С течение на времето точно те оформиха моя „ Бермудски триъгълник”! Никакъв социален живот, никакво разнообразие, никакво личностно развитие! Имах свободно време колкото…. да схрускам една маслина! По природа съм такава, че ако видя някой да яде парче торта ще му занеса чаша вода! Харесва ми да обгрижвам! Но затварянето вкъщи, еднообразната домакинска работа, отговорностите по отглеждането на децата и липсата на социален отдушник се оказаха нещо друго! Няма да обяснявам надълго как се чувствах; ще кажа само, че стигнах до пълно физическо и психическо изтощение, здравословни проблемчета, тъга и много, много чаши вино…

Първият път, когато получих малък срив, далеч по-малък от последвалия след години срещнах ”случайно” един познат. Сега съм убедена, че случайни неща няма и, че тогава Съдбата е искала да ми даде знак, искала е да науча един урок! Когато споделих на този човек, че съм на 100 процента отдадена на семейството, той ме посъветва да не го правя, да престана, защото някой ден каза той : „ Ще направиш голяма простотия!” И съвсем небрежно подхвърли , че ще се радва да му се обадя, когато достигна до този момент. Очевидно му бях повече от симпатична! Да изневеря? Със сигурност бях уязвима. При липсата на каквито и да е емоции извън семейните, не би било толкова невъзможно да се изкуша. Обаче в това отношение се познавам много добре. Моралът и възпитанието не биха ми позволили! Не бих си простила подобна стъпка! Но трябваше да се вслушам в първата част на думите му - да не се раздавам така безусловно, да не пренебрегвам себе си задълго. Не го направих, продължих по стария начин и след 4-5 години сривът ми беше далеч по-драматичен! Привързах толкова силно децата към себе си, че дори и да исках вече беше трудно да ги оставя на друг човек. Съпругът ми все повече работеше и отсъстваше, а броят на моите изпити чаши вино ставаше все по-голям!

Бях кълбо от нерви, не можех да се позная…Асоциирах бременността и бременните с някаква неприятна емоция, дразнех се на семейните събирания с малки деца! Цялата глъч винаги ми идваше в повече! Домакинската работа ме побъркваше! Да се стремиш да поддържаш къщата подредена за мен е като да рисуваш върху пясък – минава една вълна и заличава всичко! Подреждаш едно, друго се разпада. Освен това не бях добра майка! Хроничната умора и недоспиването ме превърнаха в една неадекватна жена, пропусках важни неща покрай развитието на децата, станах свръхраздразнителна! И повярвайте ми всичко изброено дотук смъква много, много ниско хоризонта! Чувствах се изгубена, нямах опорни точки! Исках да направя нещо, да се измъкна от това положение, но не знаех как, а и нямах никакви сили ! И тогава, удряйки в емоционален план дъното, срещнах виртуално една прекрасна жена! Нейното призвание е да бъде астролог и да протяга ръка на хората! Тя ми помогна да преоткрия себе си, даде ми важен съвет: Да търся лична изява, лично развитие, личен прогрес! Оказа се , че има твърде много енергия в моите планетни положения и затваряйки тази енергия само в семейството си я превръщам в разрушителна! Първо за самата мен и после за близките ми!

Сега вървя по този път на разкриване и реализиране на моя потенциал като личност, чувствам, че е правилният; знам, че ще намеря баланса, и това ще ме направи по-добра майка и съпруга! Стремя се към повече лекота в ежедневието, към хубави емоции и чисто женски занимания! Почивам си по-често! Не съм съгласна с максимата: „ Това, което не те убива, те прави по-силен!” Според мен онова, което ти дава криле и те прави по-силен са положителните емоции, любовта, сродните души ! Онова, което може да те убие често те принизява, озлобява и обезверява! Независимо от това, колко голям е товарът, трябва да намериш начин да го носиш по най-щадящия начин! С почивки и презареждане! Да даваш е важно, но също толкова важно е да получаваш, да искаш и да очакваш помощ, да минаваш през деня си бавно и спокойно! Да бъдеш изключително мил, търпелив и внимателен към себе си! За да можеш независимо от изпитанията, да се съхраниш и да продължиш!