Лора Влахова ни е написала едно много мило писмо, което споделяме и с вас:
"Здравейте Ladyzone!
Чета сайта Ви от самото начало и съм научила много интересни неща от вас, за което Ви поднасям огромните си благодарности! От малка ми допада идеята да пиша статии, просто да изразявам това, което е в сърцето ми, и реших най-накрая да се опитам да реализирам мечтата си. Както всяко младо момиче се интересувам от музика, мода, знаменитости, магазини, интересни места и...любов, разбира се. Сложих я на последно място не защото е без значение, просто защото това е чувството, на което посвещавам първата си импровизирана статия :)".
И така:
Младата любов е едно разцъфващо цвете, което ни омагьосва със своята красота и нежност и ни омайва със сладкия си аромат. Омайва до такава степен, че забравяме кои сме, дори променяме своя начин на живот...и в това няма нищо лошо.
Любимият човек е най-хубавото нещо на света, най-милото, най-доброто. Споделяме с него мислите си чувствата си и най-съкровените си тайни и желания..и всичко е прекрасно, розово омайващо, наслаждаваме се на красивия аромат, а пеперудките в стомаха ни сякаш танцуват от радост. Дотук всичко върви по мед и масло, но колко време трае това,
има ли срок на годност любовта
и защо ароматът й с всяка минута избледнява? Този въпрос се върти в мислите ми месеци наред, защото не за първи път се случва да съм в такава ситуация.
Да имам до себе си човек, на когото му пука и искрено обичам, а в същото време с него да съм преживяла най-огромните караници през живота си. Като съдя по "огромния" си житейски опит предполагам, че това е нормално и нито съм първата, нито последната, която стои пред дилемата да бъда ли с него или не.,,особено ако в сценария се появи друг герой, нов, красив и невероятно чаровен младеж, който срещаш именно когато любимият ти те е разочаровал за пореден път. Това допълнително оплита вече наподобяващата на турски сериал ситуация и в главата ти се изсипват купища въпроси и нито един отговор.
Кой е по-добрият за теб?
Дали новото момче ще прави нещата, които любимият ти е правил и ще те обича и разбира като него? Дали споровете с любимият ти ще прераснат и ще те задушават все повече и повече и ще съжаляваш, че си нямала сили да се разделиш с него.
Всичко се свежда до факта дали ще стоя и ще положа усилия да градя връзка или ще гоня тръпката... онова омайващото, новото, непознатото, което след време ще бъде заменено по същия начин или още по-зле - съдбата ще ми отмъсти и на мен ще се случи същото.
Е.., вероятно всичко е въпрос на време и решения, а Вие как мислите? Обичате ли непознатото или пазите това, което имате до себе си?
Ако имате какво да споделите с нас, направете го тук :)
