Не си мъжът, когото чакам, мъжът, който ще поискам да остане в живота ми. И може би това е най-хубавото от нашата връзка. Благодаря ти, че с това, което си, ме учиш да обичам най-вече себе си!
Подведох се по историите на мои приятелки, които откриха Човека, след като се разделиха с мъж, дълго присъствал в живота им. Мислим понякога, че ще сме с този човек завинаги, защото е имало любов, родило се е дете, гнездили сме семейство. Но времето и сърцето ни показват друг път. Тези истории бяха толкова красиви и така хранеха романтичната ми душа, че нямаше как да не поискам и аз за себе си. Това не е пай с дюли, че да му устоиш! Любов е! Любов, открита след раздяла.
Една вечер, след много изпито вино, попитах мъжа в една от тези двойки:
- Какво видя у нея? Защо се довери на нея да дадеш любовта си?
- Не е заради дупето. И не заради това, че е руса! Тя е... умна. Видях, че има неща, на които да ме научи, които да ми покаже. Видях заедност и споделеност. Видях в очите й, че ако единият каже хайде, другият ще тръгне. Видях и че искам да каже хайде!
Около месец живях с теб в такава приказка. Сама си я пишех и сама си я четях. Беше ми хубаво. Но опознавайки те, не само разбрах, че не си моят мъж, но и че има неща, заради които не те харесвам като човек. В твоите очи нямаше заедност. Твоите очи не познават споделеността. Те са отворени за женствената извивка, която е нова за тях, но не достатъчно широко, за да поемат и душата към нея. В твоите очи проблясва студенината на зимния сняг, но никога не е пламтяла горещината на коледния огън.
Приеми, че си спазмалгонът, който пия, ако ме заболи корем. Не обичам лекарства. Но при болка и слабост човек има нужда от облекчение. Бъди ми дозата!
Ти си мъжът искра. Появи се от нищото, подпали ми чергата. Дойде в живота ми, за да ме накараш да се разгърна, да лумне не душа, а огън! Да се превърна от свита точка в удивителна! И точно когато огънят лумна, все едно си хвърлил бъдника в него, когато вече не се носех по течението, а управлявах стихията му, ти се оттегли. И не, не приех това като предателство!
Мъжът искра идва с мисия в живота на жената. Идва, за да я научи на много неща за нея самата – да бъде жена, която иска да живее, да гори, а не да съществува. С мъжете искри не се гради кротко семейство с две деца, куче и двор с дървена ограда. Мъжете искри не се задържат, те си тръгват в точния момент. В началото не го осъзнаваш. Мъчно ти е. Питаш се защо. Може и да поплачеш. Ти живи въглени в шепи държала ли си? Но той ти дава най-ценото – теб самата! Отворил е очите ти за твоята собствена красота! Мъжът, който не е до теб, вече е запалил огъня в теб. Сега го пусни, за да имаш въздух. Огънят гори само с кислород.
На теб, мъжа, който не е до мен, за Коледа пожелавам това, което повечето хора нямат и търсят - време. Дано ти остане в излишък, за да узрееш, да се влюбиш и да останеш! Желая ти време да откриеш това, което ти липсва, това, което ще те направи по-добра версия на самия теб. Пожелавам ти и време... време да прощаваш!
