“Tова е баба Костадинка, на 92 години, продава своите картини на светофара на пазар Чаталджа. Една от многото. Възрастни хора, принудени до последно да изкарват хляба си, приклекнали по българските тротоари. Баба Костадинка не проси, не моли за помощ и за жалост отдавна е изгубила надежда за достойни старини. Продава красота , късчета от душата си нарисувани с акрилни бои върху платно. Не се оплаква от нищо, само че краката не я държат. Усмихна ми се и тихичко ми се извини, че не може да се изправи, докато разглеждам пейзажите. Приседнах до нея, вече знаех, че ще купя картина.”
Така започва разказа си Валентина Стефанова. Прибирайки се във Варна, тя случайно попада на баба Костадинка и нейните творби. Това можеше да е просто поредната снимка на стара и тъжна жена, споделена във Facebook, но силните думи и силните снимки повлияха на много хора.
„Не зная дали от носталгия и сантименталност сетивата ми са така изострени, но при вида на тази мъничка свита женица ме заболя, изпитах огромна тъга, прегърнах я и заплаках. Казах и че искам да купя най-скъпата и картина за подарък на моята майка. А милата жена през сълзи каза, че от дни не успява нищо да продаде и която и картина да купя ще ми направи отстъпка, защото има нужда от парички ,за да помогне на болната си дъщеря и внук си. А пенсията до никъде не и стига,само за лекарства и за ток...”
„Аз не съм такъв човек. Не съм художник голям”
Баба Костадинка е на 92 години и продава картините си, седнала край светофара на пазар Чаталджа във Варна. Но баба Костадинка може да е всяка възрастна жена в България, на която пенсията не стига да посрещне ежедневните си нужди. А появи ли се болест или друго непредвидено задължение, положението от трудно, стават наистина критично... и жалко. Само за 3 дни историята придобива голяма популярност. Стотици хора се интересуват от цената на картините (между 10 и 40 лв.), bTV прави и репортаж по темата.
Споделих историята й и на своята стена във Facebook и само след няколко минути получих няколко запитвания дали познавам жената и може ли да съдействам за закупуването на картини от нея. Хора не само от България, но и от чужбина искат да си купят картини и да помогнат на баба Костадинка.
„Картините не струват скъпо в замяна на парите си ще получите красив пейзаж, добра дума, усмивка и благословия. А вселената чува благословиите и ги умножава стократно.„
Историята на баба Костадинка идва да ни покаже едно – не е загинала, не е умряла – има я човешката доброта! Хората имат очи за красивото, имат сърце и за чуждата мъка! Не сме технологични зомбита, които само гонят покемони, нито безчувствени роботи с телефони в ръка. Не сме концентрирани само в своя живот, драма, проблеми, успехи или пък любови! Добротата е навсякъде и е нужно само едно малко трепване, за да лумне голям огън!
Хората като баба Костадинка в България, за съжаление, са много. Добре е да запомним този образ, тази история. И когато минаваме край поредната баба, прегърбила се на тротоара над импровизирана масичка от кашон, да си купим от плетените й терлици, сушения риган или накъсаните градински цветя.
За много хора 2 лв. не са голям разход. За тези баби това може да е възможността да се нахранят в този ден.
