„Ще искам прошка, ако съм ви засегнал или обидил с нещо“ - с тези думи Йордан Йовчев се сбогува с участниците от "Фермата", където беше в ролята на ментор и вдъхновител. Фермерите се събраха около лагерния огън, за да се сбогуват с олимпийския медалист, който им помогна да вдъхнат нов живот на изоставеното стопанство на дядо Петко, и който успя да покаже на всеки един участник най-добрите му качества, с които да стигне до финал. По време на престоя си Йовчев вдъхнови и сплоти участниците и даде личен пример и урок по родолюбие на „тукашните“ и на „емигрантите“.
Успя ли да завършил мисията си на вдъхновител и ментор успешно?
Да, мисля, че успях. Участниците ме приеха като един от тях, а не като някаква звезда. Опитах се да опозная всеки, да разбера им гледната точка. Те са силни индивидуални личности. Заради разделението на два отбора – на търсещите щастие в чужбина и на тези, които отстояват принципите си в България, това ставаше малко трудно. Смятам, че си свърших работата, защото тези хора ме приеха за ментор. Ако имаха колебания в дадена ситуация, идваха и се допитваха. И когато им казвах моето мнение, се замисляха и променяха нещата.
Кое ти беше най-трудно във „Фермата“?
Нямаше нищо трудно като физически дейности. Трудното е, че влизаш и живееш с хора, които не си избрал ти самият. И трябва да се правят компромиси. А някои от участниците са с много силни характери и никой не иска да си накърни егото.
Защо ти беше важно да има любов във „Фермата“?
Опитах се да сватосам Александър и Александра. Сашо е изключителен човек. Като енергия се усети, че той има някакви желания към Алекс. Но тези хора, които са можещи и готини, заслужаващи внимание, понякога стоят свити и дори да имат амбиция, не я показват или им отнема много време. Междувременно, някой минава и забъсва тяхното! И така те стават в губещата позиция. Хубаво е тези хора да покажат същността си, защото тя заслужава да бъде видяна. Трябва да знаем, че ги има! Исках малко да го побутна, да го ръчна, да се събуди, да покаже себе си.
Дали пък това не е някаква стратегия?
Някои участници може и да имат изградени предварително стратегии. Те не са себе си. Казах им, че за да бъдат успешни, не бива да преиграват. Зрителят веднага ще ги хване. Ако спечелят по нечестен начин, победата няма да е тяхна. Няма кратък път до успеха. Трябва да се измъчиш, но да бъдеш себе си!
Какво научи за себе си от участието си във „Фермата“?
За себе си научих много неща, защото форматът е много образователен. Дългият ми престой в спорта ми е отнел възможността да познавам много от нещата, с които тепърва се запознах или си припомних.
Имаш ли някакъв фермерски, селски корен у себе си?
Не, никакъв. Физическата и селската работа не ми тежат, просто нямам умения. Не съм се сблъсквал с тези неща. Установих, че меленето на зърно за брашно мога да го правя цял ден – да си въртя камъка постоянно. Но иначе не мога да готвя, не мога да танцувам, не мога да пея! Не разбирам от тези неща. Нещото, от което разбирам наистина, е спорт.
Ще продължиш ли да гледаш предаването навън?
Да, интересно ми е. „Фермата“ е много повече от пиене на ракия и забиване на пирони. То е изключително положително и образователно предаване. Харесаха ми разработване на празниците, четенето на алманаха, часовете по история.
Имаш ли си фаворит за финала?
Вътре наистина има много интересни личностите. Жоро, който стана фермер на седмицата, има сериозни амбиции. Притежава умения и работи добре. Цецо беше голяма изненада за мен. Изключително работлив е, разумен, достатъчно ерудиран, за да прецени, че нещата, които е правил в миналото, не са били добри. Той крие потенциал. Иво се справя блестящо. Той направи такова шкафче за под мивката в кухнята, каквото аз не мога дори да нарисувам дори. Ваня е много дисциплиниран човек. Тя е издръжлива и много смела.
Обединени или скарани – как ще излязат участниците от „Фермата“?
Ще е хубаво, ако тези силни индивидуални характери успеят да се обединят. Да направят компромис със себе си, в името на нещо по-голямо, и да бъдат успешни.
