Свикнали сме диетите да са за отслабване или при специален режим на хранене, най-често свързан със здравето. Има обаче и една друга диета, от която напоследък все повече хора имат нужда. Нарича се дигитална и характерното за нея е лишаването от всичко, което е свързано с мобилна връзка и социални мрежи. Да видим кое е по-лесно - да не докоснете шоколад/тесто или да не поцъкате на телефона си?
Дигиталната диета е израз за онези дни, когато оставяме телефона, лаптопа, компютъра и всички останали устройства, който ни вкарват във виртуалната реалност, и отваряме всичките си сетива за това, което реално ни заобикаля. Вместо да харесваме снимки с филтри от Instagram на закуски по изгрев и вечери по залез, се наслаждаваме на храната в собствената си чиния. Приемаме я и я опитваме с ароматите, цветове, текстурата и вкуса й. Когато сме на дигитална диета, не си правим селфита и не снимаме случващото се около нас, за да се похвалим после с него в социалните си профили, а изживяваме момента пълнокръвно и истински. Заснемането на което и да е събитие, отвлича вниманието от самото него. И докато оправяме баланса на бялото, нагласяме фокуса или търсим най-добрата гледна точка - моментът отлетял. Хората на дигитална диета не ползват интернет, не проверяват мейлите си, не отговарят, не гледат колко лайкове е събрала снимката им, нито дали някой им е поискал приятелство. Те контактуват очи в очи с хората около тях, изслушват се, смеят се, докосват се, споделят си.
Дигиталната диета определено се оказва по-трудна за изпълнение, отколкото обичайните, широкоразпространени хранителни.
Кой и защо има нужда от дигитална диета?
В дигиталното общуване, разбира се, няма нищо лошо, стига да не се пренебрегва реалното. Все повече хора имат нужда от дигитална диета, защото, неусетно дори за самите тях, биват засмукани от една друга реалност, заради което се отчуждават от хората около тях. Това може да предизвика както влошаване на здравето, така и проблеми с близки, роднини и приятели. Дигиталната диета е един вид детокс, прочистване от токсичното влияние на Facebook, Instagram, Viber, Skype, mail, web и други, когато е прекомерно. Защото като за всяко нещо и тук прекаляването и натрупването води след себе си негативни последици.
Какво не/забелязах, докато 4 дни не ползвах Facebook, Messenger и Viber
Като цяло, не беше никак трудно да мина на дигитална диета. Прави се, разбира се, когато сте на почивка или смените нещо в ежедневието, а не в нормалните работни дни, особено ако работата ви е свързана с присъствие в онлайн пространството.
# Не мислех през цялото време в какво да нося телефона си - имат ли дрехите ми джоб, да взема ли чанта.
# Не се притеснявах, че някой може да го открадне, докато съм на плаж или край басейна. Без телефон бях по-мобилна (разбирай - местя се лесно), отколкото с мобилен.
# Оказах се с много свободно време. Безсмисленото цъкане и слайдване неусетно ни краде много време. Казваме си "Още малко", а малкото се оказват часове. За 4 дни без интернет, лаптоп и телефон прочетох две книги - едната с обем 239 стр., другата - 103 стр.
# Направих само 3 снимки на детето си и 2 на себе си. През останалото време просто общувахме - реално, говорихме, смяхме се, усмихвахме се и се заливахме от смях, разхождахме се, забавлявахме се...
# Пропуснах няколко събития, въпроси от приятели и др., изпратени ми във Facebook, но нищо от тях не беше особено важно. 4 дни е достатъчен период за презареждане на батериите, но не прекалено дълъг, че отсъствието от виртуалното пространство да стане проблематично.
# Говорих си лице в лице с хората, с които бях на почивка, вместо всеки да е залепил поглед за дисплея на устройството си. Очи в очи си говорих и с приятели, след като почивката ми свърши, защото никой не знаеше как съм изкарала, тъй като не бях споделяла и писала нищо в социалните си профили междувременно.
# Беше ми изключително спокойно и леко. Поглеждах към дисплея на телефона само за да проверя за някое важно пропуснато обаждане от семейството си.
# Насладих се на сутрешни разходки и попивах с очите си всичко в естествените, природни краски, без да снимам и да обработвам с фото филтри.
Опитайте. Защото понякога по-малкото е повече!
