Обичаме зимата! Официално е. Защото през зимата небцето може да се впусне в такива кулинарни пътеписи, каквито никой друг сезон не предлага. Да облизва върховете на осолени меса, да посръбва от горещото море на лютата супа, да дъвче от равнините на топла пита, да перне една пача с много черен пипер и бахар, да схрупа смело воден лук и да се гмурне в соленото езеро на зелевата чорба. И всичко това обвито в пушеци - от въглени и мазнина.
Студът не е пречка, а важна съставка от целия вкус.
Когато е студено, можем да се стоплим - с горещ бульон, ароматен чай, люта супа или пък с ръцете на някой друг. Като в песен...
I love the winter weather.
So the two of us can get together.
There's nothing sweeter or finer.
When it's nice and cold, I can hold.
В България висналите да се сушат суджуци са като кактусите за текила в Мексико - може да са навсякъде, но им се получават добре само на майсторите.
София, кварталът е "Люлин", терасата - наскоро санирана, с технически камък, модерно осветление и... суджуци на фитили по простора. Гледка, която с много ърбън очарование. Какво ли не сме виждали по столичните балкони - от прани гащи до изтърбушени дивани. Но само от суджуци преглъщаме.
Още топлина, дай още топлина - крещят върховете на пръстите и замръзналите крака потропват. И домакинът слага да свари кафе на печката на дърва. В джезвето, в което вари и чай от шипки, и грее ракия с бучки захар. Такова едно олющено, нащърбено, с петна от онези, от които никой не се гнуси, защото просто не могат да се измият и са се залепили за дъното или стените като свидетели на изминали тежки пиянски вечери. Картинка, която може да се види в доста български домове, но в толкова е и отдавна забравена.
Какъв е вкусът на вашата зима? Без коя храна не можете да си представите, че студът е дошъл?
