.

 
ladyzone.bg
18+
Вие трябва да сте поне на 18 години!
Достъпът до тази статия за лица под 18 год. е строго забранен.

Въведете нова парола!

В случай, че имате проблеми с регистрацията или с достъпа до вашия профил може да се свържете с нас на имейл webdesign@btv.bg. Ще се раздваме да ви помогнем.

Невалиден имейл!

За по-добра защита на вашите данни е необходим валиден имейл адрес. На въведения имейл ще получите линк за потвърждение.

Уроци по домашно образование: Не сме чакали децата да навършат„училищна“ възраст, за да започнем да ги обучаваме

Бистра Момова | преди 35 седмици
Снимка: Личен архив

«Никога не сме чакали децата да навършат определена „училищна“ възраст, за да започнем официално да ги обучаваме.»
Радослава Петкова

***

«Обещавайки си да постигнем тези цели, никога не сме си и помисляли, че сме некомпетентни в тази област. Та нали ние сме неговите родители, защо тогава да не можем да бъдем негови учители?»
Дори Александрова

***

«Времето за учене много приличаше на времето за игра с тази разлика, че аз измислях играта.»
Златка Маринова

***

«По остта „лесно-трудно“ със сигурност домашното образование е по-трудният и костващ повече жертви вариант, но за нас е благодатен и единственият, който работи.»
Владимир Николов

***

«Един родител не може да бъде съвършен учител по всичкология. Той трябва да даде на децата си едно важно нещо, от което те се нуждаят – положително отношение към учението.»
Даниела Кремова

 

Преди 5 години, когато си говорихме с Петър за домашното образование, по неофициални данни семействата, решили сами да образоват децата си у дома, бяха над 100. Днес те са над 700. 19 от тях ни допускат в домовете си, разказвайки за ежедневието и трудностите сам да обучаваш детето си, за ценностите и светогледа, който искат да им предадат, за малките радости и за големите победи.

Що е то домашно образование - разказ в 1 л. ед. ч.Петър Порумбачанов е горд баща на четири деца. Заедно със съпругата си обучават малчуганите си сами у дома

Всичко това се случва в книгата „Домашното образование в България – разкази на домашно образоващи  български семейства“? Неин съставител е именно Петър Поръмбачанов, който е баща на 4 деца - Георги на 21 години, Никола на 15, Павел на 12 и Ралица на 7 години. Заедно със съпругата си ги обучават сами у дома. Петър е на 44, председател на Асоциацията за домашно образование.

петър порумбачанов
Снимка: Личен архив

След като напуска компанията, в която работи до преди 4 години, купува къща на село, където се мести със семейство си – „по този начин се отървахме и от големия град. Имам повече време, живеем по-спокойно и здравословно“, споделя Петър. Сега се занимава със земеделие и пчеларство. Съпругата му също работи, като поддържа складово-счетоводен софтуер, предимно дистанционно, от дома.

 

петър порумбачанов
Снимка: Личен архив

Кога ще излезе книгата„Домашното образование в България – разкази на домашно образоващи  български семейства“?

Радостни сме, че след 15 години работа на Асоциацията, успяхме да съберем разкази на домашнообразоващи семейства в една книга. Представихме я на тазгодишната конференция за домашно образование и до 2 седмици ще е на пазара, в големите вериги за книги. Цената й ще е около 15 лв. и се издава от ИК „Нов човек“.

Как се роди идеята за нея?

Винаги сме искали да издадем такава книга, но все не ни достигаше нещо, най-вече време. Освен това процесът по събиране на разкази от 19 семейства е труден и бавен. Като съставител на книгата се наложи да събирам разказите почти 2 години, но съм щастлив, че най-сетне книгата ще види бял свят. Тя е уникална за нашия пазар, досега не е правено нещо подобно. Имам предвид темите, които се третират в книгата, както и различният поглед към образованието като процес, методология и смисъл. Убеден съм, че тези от нас, които се интересуват от алтернативни образователни методи, ще намерят добри свидетелства и практики, които ще са им полезни. Всички останали читатели ще са любопитни да разберат, какво точно се случва в домовете на семействата, които образоват децата си в домовете.

петър порумбачанов
Снимка: Личен архив

Като съставител на книгата ти лично ли си се срещал с всички 19 семейства?

Лично познавам всяко семейство, което е писало за книгата и понеже тези семейства са много различни, книгата е мозайка от преживявания и истории, които ще ви развълнуват, разсмеят, а понякога и натъжат.

Какво ще намерим в нея, което го няма в друга книга?

На книжния пазар в България няма книга, която влиза в домовете на домашнообразоващи български семейства. Сега имаме шанс да го направим, чрез разказите на тези майки и бащи. Понеже самите „писатели“ не са професионални писатели, няма да видите фалш, преструвки или нереални истории. Всичко е едно към едно самата истина. Това само по себе си означава, че книгата има и документална стойност. Става въпрос за „Жива книга“. Имам предвид, че тя е писана от реалните участници в образователния процес в дома, а не е преразказвана или интерпретирана от професионални писатели или журналисти. Фактически, това е домашен извор за историята на домашното образование в България.

Трябва голяма смелост, за да образоваш сам детето си у дома. Какви са причините на повечето родители в книгата да го направят – разочарование от държавната система или?

Разочарованието от системата е само начален мотив, който те кара да се замислиш за алтернативи. Повечето родители, обаче, спират дотам, до разочарованието. Семействата писали за книгата са направили и следващата крачка, а това, както казва Дж.Р.Р.Толкин, може да е и опасно, защото стъпиш ли веднъж на пътя, трябва да внимаваш много, защото той, Пътят, може да те отведе до места, за които не си и предполагал – тези семейства са поели риска. Но знаете ли, има много по-важни и ценни неща, от проблемите в Системата, за които тези семейства смело пишат. Лично аз оставам с убеждението, че между всички семейства има нещо общо, по отношение на мотивите, а именно, че образованието на децата ни е просто част от привилегията и отговорността да сме родители.

Какви са най-честите трудности, които срещат родителите при домашното образование (и в книгата, и извън нея)?

Трудностите могат да са вътре в дома и извън него. Държа да подчертая обаче, че трудностите не са непременно нещо лошо, напротив, те ни помагат да сверим часовниците си и да направим бързи и адекватни промени, нещо, което не е възможно за тромавата система на държавата. Вътре в дома трудностите са свързани с дефектите в собствените ни характери. Да си постоянно заедно с децата си и те с теб, означава да няма нищо скрито между нас. Виждаме ясно какво можем и какво не, което ни дава мотив да търсим и да намираме решения, за да подобряваме резултатите си, самите ние да ставаме по-добри човеци. Проблемите извън дома, от друга страна, са свързани преди всичко с изумително неадекватната политика на държавата към семействата, които практикуват домашно образование. Чиновниците са безкрайно праволинейни и работят стъпили на предпоставката, че децата са собственост на държавата. Семействата обучаващи децата си в домовете трябва да бъдат насърчавани и хвалени за своите решения, но вместо това, те са буквално репресирани, заради отговорното си решение да образоват и възпитават децата си. Да не говорим за незаконните действия на държавата, свързани с Решение 373 и Постановление 100 на МС. Екипи за обхват, по модел на най-тоталитарните режими в света (и сега, и в миналото), обикалят домовете на родителите и буквално ги заплашват, че ще им отнемат децата, ако те не бъдат записани в държавно училище. Истински позор за демократична държава в XXI век. Всичко това трябва и ще се промени.

Колко станаха семействата в България, които обучават децата си у дома?

Данните ми със сигурност не са точни, защото домашните ученици в България нарастват твърде експлозивно и няма физическа възможност да познавам толкова много хора. Всяка година се запознавам с нови и нови семейства, които са решили да образоват децата си в дома. Мога със сигурност да кажа, че са повече от 700 семейства.

Какво ще пожелаеш на всички ученици – домашни и не само – за първия учебен ден?

За домашните ученици няма първи учебен ден, защото организацията на учебния процес е съвсем различна. Целият живот е училище и учим постоянно и навсякъде. Основна цел за нас, като родители на домашни ученици, е да изградим у децата си желание за учение, да възпламеним страстта към познанието, към книгите. Когато свършим с успех тази предизвикателна задача, децата учат с желание и не делят времето на време за учене и време за не учене – всичко, навсякъде около нас е предизвикателство, да го научим, да го разберем, трябва да имаме очи за тези неща. Желая на всички деца в системата успех и знам, че много от тях ще успеят, въпреки всички, които има пречат.

Коментар:
Изпрати
коментари: 0
  • Първо най-новите
  • Първо най-старите