.

 
ladyzone.bg
18+
Вие трябва да сте поне на 18 години!
Достъпът до тази статия за лица под 18 год. е строго забранен.

Въведете нова парола!

В случай, че имате проблеми с регистрацията или с достъпа до вашия профил може да се свържете с нас на имейл webdesign@btv.bg. Ще се раздваме да ви помогнем.

Невалиден имейл!

За по-добра защита на вашите данни е необходим валиден имейл адрес. На въведения имейл ще получите линк за потвърждение.

Що е то домашно образование - разказ в 1 л. ед. ч.

Бистра Момова | преди 7 години
петър порумбачанов
Петър Порумбачанов е горд баща на четири деца. Заедно със съпругата си обучават малчуганите си сами у дома

Петър Порумбачанов е горд баща на четири деца. Заедно със съпругата си обучават малчуганите си сами у дома. През 2010 година е избран за председател на Асоциацията за домашно образование. За трудните моменти и за големите победи в живота, за това да бъдеш хоумскул родител и да преподаваш сам на децата си – разказва ни един български баща.

Интервюто е дълго, но информацията е много ценна и напоителна за всеки настоящ и бъдещ родител, който се колебае между системата на държавното образование и домашното такова.

За всички, които не знаят, нека първо изясним какво представлява домашното образование?
Обучението вкъщи е свързано с непрекъснатия процес на възпитание и образование на едно дете. Поради факта, че децата се раждат в семейство, а не чрез пъпкуване, чрез полско култивиране или чрез държавен декрет, е съвсем логично, семейството да носи пълна отговорност за обучението, а това е възможно преди всичко в естествената среда за едно дете – домът. Трябва да е категорично ясно! Домашното образование в никакъв случай не е пренасяне на държавното образование от чина в класната стая, върху домашната масичка в хола. Ако някой си представя така домашното образование, ще е по-добре да заведе детето си в държавното училище – там има професионалисти, които ще свършат по-добра работа в задачата да обезличат една „шарена“ детска душа. Казано ясно, домашното образование е всичко онова, което конвенционалното образование не е: Индивидуален подход към всяко дете, съобразяване с качествата и талантите на детето, уютна среда (като например това да учим по чорапи излегнали се на пода върху гърба на кучето), свобода от безумието на системата, която фиксира времето за учене и го отделя от времето за почивка със звънци и още много, много други . . .

Кога и как един родител взема решение сам да учи детето си?
Когато е епистемологично осъзнат. Това автоматично означава, че не всеки родител може и трябва да обучава децата си вкъщи, макар според мен да е факт, че никой родител не би могъл да нанесе над децата си по-големи поражения от тези, които държавата ще нанесе лекомислено над едно дете в дългият процес на „преработка“. Всеки родител трябва да е наясно, че образованието не е наливане на знания с фуния в детската глава. Образованието не е етично и морално неутрален процес! Образованието е изграждане на характер у един бъдещ член на обществото. Епистемологичната осъзнатост е свързана с отговор на въпроса, който всеки родител трябва да си зададе, след което да намери отговора: Кой трябва да изгради личността, характера, светогледа на моето дете – държавната система или ние, родителите?

петър порумбачанов
Снимки: Личен архив

Разкажете повече за себе си, колко деца имате, на колко години са, как станахте председател на Асоциацията за домашно образование?
Аз и съпругата ми имаме четири деца, трима сина и една дъщеря. Георги е на 16 години, Никола е на 8, Павел е на 6, а Ралица на годинка. Разбира се, всички учат вкъщи.

През 2010-та година, на поредна Национална конференция за Домашно образование, бе учредена Асоциация за Домашно Образование. Семейства, образоващи своите деца в домовете си, станаха учредители и по правилата на законодателството бе избран представителен орган (Управителен съвет), за чийто председател имах честта да бъда избран.

С какви трудности се сблъскахте в началото, когато решихте да обучавате децата си у дома?
По отношение на първоначалното притеснение от „неизвестността“ на начинанието Домашно образование, мога да дам пример: Да се кара колело е трудно само за тези, които не са опитали. Докато се учи, човек пада, но накрая винаги става по-добър, ако е направил съзнателен, т.е. аргументиран избор. В интерес на истината, лично аз, никога не съм имал притеснения относно начина, по който децата ми учат. Признавам, че съпругата ми се впусна в това приключение с притеснения, но сега е изключително благодарна, доволна и щастлива от всичко което прави за децата ни. Тя е убеден и ревностен защитник на домашното обучение. Човек може да почерпи безкрайно много практични съвети от нея – благодаря на Бога за Живето, моята безценна половинка!

Вие самият изпитвате ли трудности по материала, който трябва да разяснявате и преподавате на децата си?
Понякога да, но решавам бързо проблема, а възможности за решения колкото щете. Има нещо, което е изключително важно в домашното обучение. На всеки родител му става твърде бързо съвсем ясно, че ако иска да обучава детето си у дома, трябва самият той да учи много. Трите основни компонента за всеки успешен хоумскул родител са: Четене, много четене и все повече четене. Там където не можем да се справяме, си има частни школи или частни уроци, не се е налагало да плащаме за нищо, освен за спортни занимания, но за подобни извънкласни форми плащат всички родители, включително и тези, чийто деца се обучават в държавната "безплатна" система.

Накратко – какви са предимствата и недостатъците на домашното образование?
Всичко, което виждате като проблеми в държавното образование липсва в домашното. Насилие, вулгарен език, нежелание за учене, ранен сексуален живот, цигари, алкохол, наркотици, липса на индивидуален подход, унифициране на децата . . . няма ги в Дома. Наистина, вече не виждам никакви достойнства в държавното училище. Освен всичко изброено, то е и по-скъпо, практически остаряло и невършещо работа в едно бъдеще, което прави света все по-минималистичен, заради новите технологии и все пак индивидуален, заради личната неприкосновеност и свобода на мисълта.

Явно със съпругата ми сме напълно наясно какво вършим, защото за 16 години не сме видели недостатъци в домашното образование, освен тези, които са наши лични недостатъци като хора. Именно заради това, никога не сме се смятали за самодостатъчни – постоянно правим външни оценки на постиженията на децата, но чрез независими частни организации в чужбина.

Колко процента от българските родители са взели това решение и обучават децата си сами?
Няма точна статистика, но според данните на Асоциация за Домашно Образование, събирани в продължение на 7 години при Национални конференции и интернет анкети, семействата са доста над 100.

Как държавата и обществото гледат на домашното образование у нас и по света?
Негативизмът към домашното образование е характерен за тоталитарните общества, а ние не сме такова. Историческите факти го доказват: домашното образование е съществувало непрестанно в историята. В сравнение с него, държавното образование е съвсем ново, но вече изживяло своя апогей, понеже е изчерпало потенциала и ефективността си.

Днес в България няма отрицателно отношение от страна на властите и обществото към домашното образование – напротив, срещаме подкрепа и много насърчение, както от страна на своите приятели и познати, така и от страна на много държавни служители, с които сме се срещали и разговаряли.

Законът какво казва за домашното образование – признава ли се, държат ли се изпити и как е уредено признаването на задължителното основно образование у нас?
Когато ме питат законно ли е родителите да обучават децата си, все едно ме питат законно ли е да дишаме въздуха около нас. Знаете ли, мисля, че е извратено да се разсъждава в посока – имат ли родителите право да обучават децата си!? Това, че домашните ученици у нас са лишени от правото да кандидатстват в български университети (поради липса на българска диплома за средно образование), може да се тълкува като дискриминация. За разлика от ситуацията тук, домашно образованите деца са предпочитани студенти в най-добрите университети по света. Оксфорд, Кеймбридж, Йеил, Харвард, Масачузетският технологичен институт и много други имат специални програми, които са насочени към привличането на младежи, учили в домовете си. Определено децата ни не са лишени от възможност да учат, но поради закостенялостта на нашите академични структури и държавна бюрокрация, това не може да се случи в България. В този смисъл, държавата има последователна политика по въпроса за прокуждане на млади и интелигентни хора от страната ни.

За да обучаваш детето си у дома трябва да си финансово независим, защото няма как едновременно да тъчеш на два стана – да ходиш на работа и да отделяш внимание на детето. Така ли е и как се справяте като родители, обучаващи децата си сами?
Принципно винаги е добре да си финансово независим, което не означава непременно да си вън от дома. Познавам самотна майка, която обучава детето си в дома, работи от дома, финансово независима е, а детето има блестящи резултати на международните тестове и в състезания по математика в България. Вижте, да обучавате детето си вкъщи е въпрос на приоритети. Ако искате да градите кариера и работата е по-важна за вас от съдбата на детето ви – забравете за домашното образование. Ако пък решите, че сте преди всичко родители и след това „хищни кариеристи“, явно децата са натежели върху везаните на личното ви щастие. И така става въпрос за приоритети в живота – никога не съм твърдял, че е лесно да си истински родител, напротив, трудно е, но именно заради това е славно – ще го разберете, когато остареете и сте по-склонни да си правите равносметки.

Ако аз искам да отглеждам и уча детето си сама, как мога да се подготвя – с учебници, да проуча учебните програми, предметите?
Факт е, че на български език няма цялостни учебни програми за домашно образование, но на английски език са стотици. Не съм казвал, че не трябва да учим езици, нали!? Ако искате материали, просто изпишете hoomeschooling в google търсачката и ще ви се завие свят от материали, учебници, помагала, програми, книги и какво ли още не. Знам, че в близко бъдеще и на български език ще има много материали за домашно образование, самите ние (семействата обучаващи децата си у дома) работим в тази посока. Сега също могат да се намерят добри материали, човек намира, само когато знае какво търси.

Онова, от което трябва да започнете, ако стигнете до идеята за домашно образование, е отговор на няколко прости, но съществени въпроса:

1. Домашното образование: За мен ли е?

2. Каква е посоката и крайната цел, към която водя детето си?

3. Какви са предизвикателствата на домашното образование?

В тази връзка ви препоръчвам чудесната книга на Дебра Бел "Пълно ръководство за домашното образование", която бе преведена на Български език от майка, която обучава трите си деца вкъщи. Може да намерите книгата безплатно онлайн ето тук.

Какво става, когато детето порасне и предметите станат трудни дори и за родителя?
Ако научите детето си да обича да чете (а това не е никак трудно, просто изхвърлете телевизора на боклука и купувайте книги), то сте си свършили работата на 90%. Днес може да получите абсолютно всяка информация, по абсолютно всеки учебен предмет и то на цената на една месечна интернет такса – бихте ли поели това предизвикателство?

петър порумбачанов

Имам любима реплика от филма на Гас Ван Сант „Добрият Уил Хънтинг“, в която, героят на Мат Деймън заявява на един колосан и надут студент от престижен университет: „След 50 години ще осъзнаеш, че си прахосал $150 000 за образование, а можеше да похарчиш $1,50 за да потърсиш и си вземеш нужните книги от градската библиотека“. Моля ви, имайте винаги предвид, че децата не учат у дома за диплома, а за знания!

Контактът с връстниците е много важен, съревнованието за знания и оценки в училище също. Как домашното образование компенсира този недостатък?
Контактът с връстниците е точно толкова важен, колкото и контактът с по-големите деца, с по-малките деца, с възрастните и със старците. Нямам време да ви кажа, кой е измислил безумието, че децата трябва да са със връстници по цял ден, но ще ви кажа защо тази идея е безумна: Защото децата са поставени в изкуствена и нереална среда. Вие работите ли между четири стени с 25-30 души, които са само на вашата възраст? Разбира се, че не! В домашното образование децата общуват постоянно с хора на различна възраст, както и със свои връстници в курсовете, уроците или спортните занимания на които са записани – това е реален живот. Сега вече става ясно, че не домашното образование трябва да компенсира липсата на социална среда, нали! Дефицит на социализация има в изкуствената среда на държавното училище и това личи безусловно при 99% от възпитаниците на системата – разбира се, винаги има и такива, които са „дали накъсо“ в матрицата и са се пробудили.

Децата не учат за да се състезават, а за да знаят. Фактът, че в държавната система се учи за оценки, вместо за знания е безусловен, но често пъти отличниците не са успешни в живота именно защото са учили за шестици, а не за да разбират. Високите оценки не са добра атестация за успех в учението - никой няма да го отрече, живота ясно го е доказал.

Домашно образованите деца, на които родителят отделя персонално внимание, по-образовани ли са от тези, които завършват държавните училища?
Със сигурност, децата които са имали повече внимание от страна на своите родители са по-спокойни, по-щастливи и по-цялостни личности от своите връстници, които са получавали „внимание“ предимно или само, от дивата среда, в която и да е държавна институция. Всъщност, скритият ви въпрос е: По-добро ли е домашното образование от държавното училище? Мога безусловно да кажа: Да! Личните ми наблюдения (на световно ниво) са, че домашно обучените младежи се реализират успешно в живота в по-голям процент от тези деца, които са школувани от системата.

Коментар:
Изпрати
коментари: 0
  • Първо най-новите
  • Първо най-старите
Какви оценки получава(х)те в училище?