През последния уикенд в Пловдив музикалните феновете успяха да измъкнат от живота в България и последния фестивал, преди новите анти COVID мерки да влязат в сила в страната от днес - според тях се преустановяват всички масови културни мероприятия, включително събори и фестивали. Ето защо Wrong Fest 2021 наистина се оказа "последното парти преди края на света" (както беше анонсиран с чувство за хумор от организаторите във Фейсбук) с началото на мерките.

Wrong Fest беше правилното място за всички поклонници на музиката, която не можете да чуете често (ако не и никога) по мейнстрийм радиостанциите и музикални телевизии, често използвани за аудио и визуален фон в заведенията.

Въпреки отпадането на UNKLE като хедлайнер в една от двете вечери на събитието, представянето на руската банда Shortparis и турските Lalalar и Gaye Su Akyol представляваше преживяване, достойно за алтернативна сцена на голям европейски фестивал.

Аплодисменти още за артисти като DubFx, който даде всичко от себе си въпреки загубения багаж с техника при самолетния полет, Стругаре и, разбира се, Pistamashina, които се превръщат в единствения българския проект, за когото изобщо няма да се учудя, ако скоро видя името му на плаката на някой голям европейски фестивал като Primavera или Sonar, например.

Колкото до истанбулските музиканти от Lalalar, те създават невероятна, хипнотизираща музика, като тримата изпълниха парчета, звучащи еднакво въздействащо както в огромните отворени пространства на Гребната база, така и на слушалките в интимната среда на купето, докато пътуваш с влак.

Така че дори да сте пропуснали да ги чуете на живо в Пловдив, не пропускайте да чуете едни от най-въздействащите им парчета, сред които са "Isyanlar", "Mecnun’dan Beter Haldeyim", "Hata Benim Gobek Adim" и "Hic Mutlu Olmam Daha Iyi". Ако в България да си пуснеш "музика за душата" значи едно, то тази на турците е наистина музика за душата. Така че, ако искате пътуване из собствения си бурен океан от мисли и емоции (грях, любов, бунт, копнежи, напрежение, красота), непременно си пуснете Lalalar.

Колкото до руснаците от Shortparis, изобщо няма да сбъркам с твърдението, че изпълнението им е като религиозна литургия под звуците на техно буря, която се случваше сред експлозивно подскачаща публика около фронтмена, който често слизаше от сцената сред масите като месия, за да изпълнява високите си партии - авангардна музика от гологлави музиканти с пърформанс на сцената, съчетаващ грацията на балетисти от Болшой театър и войници от армията.

Музика, която те изгаря, но за да излезеш не като въглен, а изчистен от всички полета с бурени в съзнанието си чрез суровата и високооктанова енергия, която може да се използва за зареждане на огнехвъргачки. Вероятно така наистина би звучал последният концерт преди края на света.

Как изглеждаше всичко изречено - вижте в галериите.