82-годишна жена все още ходи 15 км пеша от село Кутела до хижа "Преспа", където е работила в продължение на 15 години. Вижте историята й в поредицата "Изгубени във времето" на предаването "Тази събота и неделя" по bTV, разказана от репортера Радиана Божикова.
Лицето на баба Минка беше обгоряло от родопското слънце. Тя крачеше с малки, бързи стъпки и лека усмивка. На гърба й голям чувал, пълен с тикви и ябълки. Около 5-6 кг носеше.
Отиваше към планината. Любимото й място - хижа "Преспа".
"Хубава е, обичам си я. Тук през тия върхове съм вървяла. Хубаво стигах, въобще нямах страх, вървях през гората сама, пеша… Сърнички съм виждала, зайчета", спомня си баба Минка.
15 години баба Минка и съпруга й работят на хижа "Преспа". Не е имала възможност да учи. По ръцете й ще познаеш - цял живот в труд на нивата.
"Много хубави хора, идваха всички, ама трябва да се отнасяш към тях, те са на почивка. Там хубав живот карахме… Всичко правехме - перяхме, почиствахме. Готвач имаше и лелички имаше. Имахме животни и през зимата ги сваляхме надолу", казва тя.
Двете им дъщери порастват в планината, малко след това съпругът й умира. Има четири внучета и две правнучета. Днес живее сама.
Но на 82 години все още човек може да я срещне баба Минка, която крачи към хижата. Винаги с чувалчето, все да занесе нещо нагоре.
"Ходим, малини боровинки за внучетата бера, те се радват. Към 15 км трябва да е от село. През Балкана по-бързо се пристигаше. Аз го минавах за час и 20 минути", казва баба Минка.
Колко сила и смелост има тази жена: "И зимата съм ходила. Не ми беше студено, вървях, не беше трудно. Не е ме е страх, вървяла съм спокойно, без да ме е страх", казва тя.
Баба Минка чака лятото. Да тръгне пак нагоре. Ако я попиташ ще ти отговори с усмивка, че е щастлива.
Какъв ли е животът, когато го гледаш отвисоко? Сигурно прекрасен, щом и самотата не тежи.
Текст: Радиана Божикова
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
