До пиринското село Кашина никога не е имало асфалтиран път, но хората все още имат надежда. Макар и днес да са едва шестима, до последно ще милеят за селото си, в което "турчин никога не е стъпвал".
Запознайте се отблизо с жителите на село Кашина от снимките в богатата ни галерия по-горе и репортажа на Радиана Божикова в поредицата "Изгубени във времето" на предаването "Тази събота и неделя" по bTV.
"Това, което с векове са го създали хората, за час два го съсипваме - така е целият живот, който го караме в тази демокрация. Създавал си го цял живот едно цвете, идва някой и - довиждане. Не може да се нарадваш на собственото", казва Атанас, един от малцината в селото.
Атанас е роден в Кашина, но дълги години живее със семейството си в Сандански. По-късно се развежда, остава сам и се завръща в бащиния дом. Завършил е строителство и е работил в Израел, но се завръща в родината и днес работи към местна водна електроцентрала. Неговият дом е първият, който се забелязва - заради европейско знаме, което се вее над вратата.
"Чужденци да са - нека да дойдат, къщата ще им я дам, но нека да има хора тук, защото ние оставаме нула. Нашето село е единственото в този район, където човек има къде да преспи, ако закъса. Няма значение дали някой те познава, дали си японец или китаец - щом трябва да преспиш, слагаме те, където искаш", казва Атанас.
"Последната сватба в това село е моята", пък заявява Веселин, който също е сред малцината жители на селото. Част от семейството на Веселин живее в чужбина, той е тук сам. Както някога, така и днес, основният поминък тук е животновъдството. Затова, макар и образован, днес той гледа стадо козички.
"Демокрацията е за интелигентни и възпитани хора,това не е за нас. Европейско? Какво европейско, ние сме първобитни хора", коментира той европейското знаме, което се вее в центъра на селото.
До последен дъх в селото ще стои и Георги, макар и начинът му на живот да шокира мнозина. Като млад губи майка си и баща си. Никога не е имал съпруга, няма и деца. Животът му преминава в самота и нищета.
"До 31 години бях в София, строител работех, баща ми се поболя и си дойдох. Майка ми беше с една ръка и с едно око, близо 80 години и гледаше все едно с две очи, като млад човек. Четири деца е изгледала и работеше 20 декара земя, плетеше, шиеше, жънеше, всичко правеше…", споделя Георги.
"Вярвам във всичко, само не вярвам на политиците - че лъжат. Човек трябва да свиква с всичко, трудно е първоначално, но се свиква, ако си мързелив - загиваш. Нещо трябва да работиш, иначе няма живот", заявява Георги.
Борислав пък мечтае да възроди изчезващото село. Той е роден тук, но от години е в едно от съседните села - Ново Делчево. "Селото беше оживено, имаше и други деца, лятото идваха при баби и дядовци, лятото от Сандански, Благоевград", казва Борислав.
"До декември месец бях кметски наместник на Кашина, но сега не съм и няма да се отказваме да поддържаме селото. Най-големият проблем за селото ни е пътят. Ние направихме селото доста по пулярно в интернет и Фейсбук. Имаме хубав водопад, черквата ни е хубава и селото се посещава от много туристи от страната и чужбина", заявява Борислав.
"Селото мечтая да го видя с поне няколко млади семейства, да има детски гласове и така", споделя Борислав.
Вижте какво ни сподели един от жителите на село Кашина във видеото по-долу:
Не пропускайте да се запознаете и жителите на село Забел в Трънско от поредицата на Радиана Божикова "Изгубени във времето" на предаването "Тази събота и неделя" по bTV.
