Преди известно време установих, че в детските книги нерядко откривам изреченийце или дори цял абзац, които много ми напомнят размишления, прочетени из ... философски книги! Далеч съм от мисълта да сравнявам детската литература с философската, но, колкото да се позабавлявам и провокирам, си направих труда да очертая един такъв паралел. Това не е опит за опростенчество на философията, нито за „интелектуализиране” на детските книги. И двата типа четива са достатъчно състоятелни и смислени, че да нямат нужда да бъдат сравнявани, за да изпъкнат. Приемете го по-скоро като игра, като ведра гимнастика за ума.
ТОЧИЦА И СЕНЕКА
Мисля, че ако Луций Сенека можеше да изпие по чай с Точица от книжката на Ерих Кестнер, определено щяха да си допаднат. Особено във възгледите за добродетелта, която е сред основните понятия във философията на Сенека. Ето как я определя той: "Онзи, който прави добро на другите, прави добро на себе си със самия акт на извършване на доброто, тъй като съзнанието за извършеното добро е най-висша награда за човека." И сякаш Точица задочно му кима одобрително с глава и отговаря от страниците на „Антон и Точица”:
СНУСМУМРИК И НИЦШЕ
За тези, които не познават Снусмумрик – той е герой от книжките на финландската писателка Туве Янсон. Снус е пътешественик, който често пуши лула и още по-често свири на хармоника. Твърди се, че най-голямото вдъхновение на Ницше винаги е било именно музиката. Но не само това го свързва със Снусмумрик. Ето какво казва Ницше за притежанието: „Вдъхновението ни от дадено качество или изкуство може да бъде толкова силно, че да успее да ни отклони от фикс идеята да го притежаваме.” И нека сега хвърлим око на думите на Снусмумрик по същата тема:
Още един любопитен паралел се появява по темата за усета. „Цялата правдоподобност на една истина, всичките доказателства за нея идват единствено и само през усета и сетивата.”, твърди Ницще. Забележете как огледално му „отговаря” Снусмумрик:
МОМО И КАРЛ РОДЖЪРС
Един от най-влиятелните американски психолози, съосновател на хуманистичния подход в психоанализата и на идеята за себеактуализацията – Карл Роджърс, казва: „Провалите на човек да общува често се дължат главно на неспособността му да слуша.” А какво стои в центъра на историята за Момо и времекрадците на Михаел Енде, ако не именно идеята за слушането! Ето и нейния портрет, който звучи съвсем като реплика на Роджърс.
МАНШОН И ОВИДИЙ
Маншон определно не е сред емблематичните поети на латинската литература като Овидий, но пък понякога не му отстъпва по лиричност и блясък на мисълта. Овидий твърди, че "най-скъпи са ни подаръците, чиято ценност се съдържа в самите дарители." Може да ви се стори странно, но дребничкият Маншон от едноименната книга на Ено Рауд изрича на практика същото:
ФИЛИФЬОНКАТА И ШОПЕНХАУЕР
Филифьонката на Туве Янсон вярва в бедствия. Тя все е тревожна, боязлива и нервна. Дори когато изобщо никакви бедствия не се очертават на светлия хоризонт. Просто такава е представата й за света. Като казах представа, веднага се сещам за „Светът като воля и представа”, едно от ключовите произведения на немския философ Артур Шопенхауер, според когото: „Щастието или нещастието се определя не от онова, което нещата обективно и реално са, а от онова, което те са за нас, в нашите представи. Не нещата тревожат човека, а преценките за нещата.” Проверете сами колко добре се допълват портретът на Филифьонката и идеята на Шопенхауер:
АНТОН И ЛАО ДЗЪ
Според Лао Дзъ „истинският боец никога не е гневен”. И да не сте попадали на това размишление, до същия извод ще ви доведе един чудесен пасаж по повод Антоновото държание от книгата „Антон и Точица”:
МУМИНТРОЛ И БЪРТРАНД РЪСЕЛ
Оставих Муминтрол за накрая, не само защото има специално място в сърцето ми, но и защото е винаги ведър, вършее из света жизнерадостно, пък дори комети и наводнения да ни застрашават. Въпреки че е още дете, Муминтрол често звучи като представител на някаква витална, жизнеутвърждаваща философска школа. Ето една реплика на британския философ Бъртранд Ръсел, която силно ми напомня за малкия трол: „Щом нещо ми стане истински интересно, просто забравям да се страхувам от него.” Не е ли доста сродно на това, което се върти в главата на Мумин след едно страшничко приключение:
