Пазарът на труда е едно от местата, където стереотипите относно половете все още оказват влияние. Женските права в трудовите взаимоотношения на хартия са равни с тези на мъжете, но реалните данни показват противоположното. По-ниското заплащане на жените, както и „стъкленият таван“ в кариерното им развитие, са проблем за държавите от всяка една членка на Европейския съюз (както и извън него).
Евростат води статистики за трудовите разлики между половете. А основаният през 2006 г. Европейски институт за полово равенство (European Institute for Gender Equality - EIGE) провежда множество проучвания за положението на жените в европейските общества. През 2017 г. е изработен индикаторът „Индекс за полово равенство“, който следи за прогреса към равнопоставеност на мъжете и жените. Институтът разглежда данни от множество сфери на живота – работа и трудов пазар, здраве, образование, миграция, насилие на полова основа и други.
Разлики в отношението спрямо половете има във всеки аспект от живота, понякога в полза на жените, друг път обратното. Както казах по-нагоре, пазарът на труда е едно от местата, където различията са много дълбоки. За да разберем защо и как се стига до това заключение, трябва да разгледаме няколко основни неща – образование, работна позиция, разлики в заплащането.
Започваме с началото на кариерното развитие на всеки един човек – квалификацията. Почти всеки работещ гражданин минава през процеса на подбор и интервю. За да бъде нает на работа, един човек трябва да е квалифициран за позицията, на която желае да работи. В зависимост от работата, естествено, има различни изисквания. Но едно от най-важните е образованието. Според статистики на Евростат мъжете приключват обучението си по-рано от жените. Към 2015 г. 57,1% от магистърските степени в България са на жени, както и 53,3% от бакалавърските. Интересно е проучване на EIGE, което установява, че в Европа жените след 30-годишна възраст със средно образование и тези в предпенсионна възраст с високо образование намират много по-трудно работа отколкото мъже с начално образование.
След като бъдеш нает на работа започваш да се развиваш по кариерната стълбица. Често жените заемат по-ниски позиции, поради семейни причини, които забавят кариерата им. Друго нещо, което се забелязва, е тенденцията жените да работят по-малко часове заради задълженията си вкъщи и с детето. Ето защо са повече представителките на нежния пол като служители на непълно работно време. Но съществува ли таван на кариерно развитие за жените?
В много сфери нежният пол остава на по-ниски позиции, но това е много субективно и зависи главно от сферата, в която жената иска да се развива. В политиката обаче се забелязва мнозинство на мъжете. В политическите партии на държавите от ЕС жените, които са в положение да вземат решения, са едва 17,1%. В България те са 25%, а съотношението на половете на лидерски позиции на родните политически партии е 3:1 в полза на мъжете. А колкото до високите постове в бизнеса в ЕС към 2017 г., жените, които са мениджъри, заемат 36%, а тези като старши изпълнителен директор са 17%. България е на второ място за добро кариерно развитие на жените според данните на Евростат – 27% от изпълнителните директори и 49% от мениджърите.
Ако се замислите, в България нежният пол има силен образ - у много българки има амбиция за развитие, която ги подтиква да се образоват и да намират начини да са конкурентоспособни. Честно казано, аз не познавам една наша работоспособна сънародничка, която да приеме „съдбата си на домакиня“ и тихомълком да стои вкъщи. Често жените тук тичат между задълженията у дома и тези на работа. Процентът на служители с непълно работно време в България е много по-нисък от тези в повечето европейски държави. Това означава, че въпреки отговорностите си у дома, не е популярно да се работи по-малко от 8 часа. Нека не забравяме, че българските жени винаги са били работливи, за което ни напомня и популярната поговорка „Който не работи, няма да яде“. В миналото въпреки труда на полето, съпругите не са изоставяли домакинската работа. В днешно време пример за силен женски образ не е ли всяка една майка? Тя става рано, за да приготви закуска на децата си, изпраща ги, ако не до училище, то поне им маха от вратата. После отива на работа, а прибирайки се след работния ден, жените често са посрещнати от безкрайната върволица домакински задължения. Мъжете често помагат на съпругите си, но все пак повечето отговорности за дома падат върху раменете на жените.
Трудолюбието на българина е качество и на двата пола, но не и еднаквото заплащане за труда им. Средно за Европа към 2017 г. разликата в заплатите е 16%, а за България – 13,6%. Най-голяма е в Естония – 25,6%, а най-малка в Румъния - едва 3,5%. Във всяка една европейска държава заплащането на труда на двата пола не е еднакво. Понякога обаче това не е задължителен признак за дискриминация. Резултатите от изчисленията за разлика в заплащането са по-ниски, ако по-малък процент жени работят, както се случва в Италия. В случаите, когато пазара на труда е силно сегрегиран на полова основа, това води до увеличаването им (Естония). Но докато един човек е трудоспособен, тези разлики колкото и неприятни, могат да се запълнят със странична работа или да се намери друго работно място. Проблемът е, че по-ниското заплащане на жените води до по-малки пенсии. А не работим ли до голяма степен и за това – да можем да прекараме спокойно старините си?
Живеем в свят, в който кариерното развитие е важно за почти всеки човек. Освен да създадем семейство, искаме да оставим част от себе си и някъде в обществото. А начинът за това е професионалната реализация. Освен да ни носи пари, работата трябва да ни носи и морално удоволствие от резултатите, които постигаме. Всеки човек се радва, когато получи уважение за труда си. Човечеството вече би трябвало да е достатъчно развито морално, за да няма разделение на каквато и да е основа. Но, уви, има. На фона на всички приказки за права и свободи на човека, на трудовия пазар сякаш все така продължаваме да се делим въз основа на цвят на кожата, език, религия, етническа принадлежност, а може би най-примитивното е посредством пол. Държим всеки да изпълнява задълженията си към обществото, но не следим за обратното. Статистиките говорят, че трудът на единия пол е „по-скъп“ от този на другия. Това означава, че липсва равнопоставеност в оценяването на извършената работа. А това е едно от малкото задължения, които обществото има към всяка своя единица. Такива са и приемане на различията, възможност за развитие, свобода за себеизразяване. Може би е време да си ги припомним.
