От всички книги на майстора на ужасите Стивън Кинг, може би най-плашещата е "То" - историята за древното чудовище, което се буди на всеки 27 години, за да сее смърт, ужас и лудост и да се храни с деца. От тази седмица втората част на екранизацията по романа вече е по кината и по тази причина искам да отправя едно предупреждение към всички, които планират да отидат на филма, за да се пострахуват час-два, а после да се приберат на сигурно място у дома си - недейте. Това не е типичният хорър филм и ужасът няма да свърши, след като напуснете киносалона.
То - съществото е от друго измерение, но ужасите са от реалния свят
Ако не сте гледали първата част на "То" и не харесвате хорър филмите като цяло, сигурно се чудите защо един такъв филм получава толкова положителни оценки както от зрителите, така и от критиците. Това е защото под повърхността на историята за променящият формата си клоун, се крие много по-дълбок замисъл, твърде нетипичен за хорър жанра, в който най-важно е да има стряскащи моменти и кръв.
Филмът разказва за седем деца, които се сблъскват с чудовището в различните му форми. Някои от тях го виждат като обезглавен труп, други като болен от проказа човек или като река от кръв, излизаща от мивката. Всеки вижда онова, от което се бои най-много. Зад всеки един от тези страхове обаче се крие съвсем реален страх - ужас от сексуално насилие, страх от отхвърляне, загуба на близки, болести и т.н.
Почти всеки човек, който гледа филма, дори да не се страхува от мумии или върколаци, като децата, ще може да се разпознае в някой от реалните страхове, които се крият зад маската на зловещото създание от каналите. Това прави филма още по-страшен, защото дори когато злото е прогонено обратно в тъмното си леговище, тези ужаси продължават да са все толкова реални.
"То" е приказка за преоткриването на магията на детството, но и на ужасите му
Основната разлика между новата екранизация по романа и самата книга е, че в произведението на Стивън Кинг събитията около героите като деца и като възрастни са ни разказани паралелно. Когато възрастните се завръщат в Дери, започват да си спомнят всичко, което им се е случило 27 години по-късно.
Те трябва да се превърнат отново в деца, за да могат да победят чудовището, но това ги поставя и в много по-голяма опасност, защото То може да въздейства много по-силно на детските съзнания.
За съжаление режисьорът Анди Мушети не е направил екранизацията си по този начин, защото проектът му от самото начало беше много рискован и не беше сигурно дали изобщо ще има "То: част втора". Първият филм обаче се превърна в един от най-успешните хоръри изобщо и в един от най-печелившите филми на всички времена (с едва 35 милиона долара бюджет спечели над 700 милиона!) и беше ясно, че историята ще бъде завършена.
Във втората част виждаме това завръщане на вече порасналите герои не само в града от детството им, но и в самото детство. Възрастните ще си припомнят защо като малки са се страхували от тъмното и защо са били убедени, че под леглото или в мазето се крие нещо страшно.
"То" не е филм за любителите на хоръра
За съжаление и втората част на "То" привлече в киносалоните хора, чието място не е там. Типичният любител на хорър филми няма да остане особено доволен от този, защото той изобщо не следва клишетата на жанра.
Още след първия филм чух коментари, че е имало "няколко страшни момента", но останалото е било скучно. И не ги обвинявам - ако си дошъл да гледаш филм, от който 1/3 е запознаване с персонажите, а следващите 2/3 са кълцане на хора, ще останеш страшно разочарован. Да, сцените с чудовището са ужасяващи, но не са най-важното във филма.
Друга причина е времетраенето. Хорърите обикновено гледат да се придържат към 90-100 минути продължителност, защото се счита, че средностатистическият любител на жанра може да издържи толкова в залата. Първата част на "То" беше цели 135 минути, а втората, която е по кината от петък, е забележителните 169 минути (3 часа без 10 минути!). За това време може да изгледате две от частите на "Убийствен пъзел" или "Последен изход".
Горещо го препоръчвам, но не на всеки
След всичко, което казах, вече трябва да ви е ясно, че съм много доволен от работата на Анди Мушети по екранизацията, но никога не бих препоръчал филма на някой, който смята хорър жанра за най-добрия. Просто няма да го хареса.
Препоръчвам го обаче на тези от вас, които биха рискували да гледат една красива история за приятелството, любовта и страха от реалния свят, поднесена под формата на умопомрачително страшен филм на ужасите. Това е експеримент, който малко хора в Холивуд биха си позволили да направят и ако ви се струва интересно като идея, препоръчвам ви горещо "То" и "То: Част втора", който в момента е по кината!
