Юни, 2017 година, кв. "Лагера" в София - мъж изтезава приятелката си близо 50 минути преди да я убие. Писъците й се чували из целия блок. Никой от съседите не реагира.

Един истински социален експеримент, в който нито една част не е организирана, цели да покаже колко време отнема на съседите да реагират на звуците, които бият. 

За целта е нает апартамент в същата сграда. Един мъж започва да блъска на барабани. В уравнението се пита, кога ще се включат съседите. Еднакво чувствителни ли са д/ушите на хората към ударите на палките по барабаните и към мъжките юмруци върху женското тяло? Оказва се, че не. 

След 1:52 минути някой звъни на звънеца. Съсед. На когото този шум пречи!

Отнема само 1:52, за да спасиш живот.  

Beat. изследва зловещата тишина около домашното насилие. Проектът е провокация към общества, които реагират на всеки по-силен домашен шум, стига той да не е от скандал или побой.

"Нищо не сме чули!" - колко често сте чували тази фраза, когато сте намирали разбита входната си врата, например. А също и "Спрете музиката, ще звънна в полицията!", когато сте се събирали с приятели в дома си. едни и същи уши, а сякаш чуват различно? Защо?! Страхът ли ги запушва, липсата на емпатия?!

Как можем да помогнем?

Независимо дали подозирате, че някой е малтретиран вкъщи или сте станали директен свидетел на насилие, можете да предприемете стъпки, за да помогнете. Индивидуалните действия срещу домашното насилие не са по-малко важни от тези на институциите. 

# Обадете се на националните си служби за спешна помощ.

Ако искате лично да проверите дали има проблем, може да използвате и заобиколен път - почукайте, позвънете, попитайте "Имате ли ток/вода, защото при мен няма". Това е практика, която води до намаляване или спиране на агресията в този конкретен момент.

# Срещнете се (случайно) с обекта на насилие и предложете помощ. Може и само с една фраза, за да стопите неудобството в началото. "Може да разчиташ на мен" или "Ако имате нужда от помощ - насреща сме за всичко". Една фраза може да спаси човешки живот.

Снимка: iStock

Преживелите домашно насилие, които вземат участие в този проект, казват:

"Понякога единственото нещо, което искате да чуете, докато някой те бие, е звънецът на вратата."

"Моите съседи винаги се обаждаха в полицията, когато празнувах рождения си ден, като тийнейджър. Но те никога не отговаряха, когато няколко години по-късно крещях от ужас и болка."

"Защо реагираме веднага, когато има силна музика или шум от ремонт, но се свиваме мълчаливо, когато чуем звука на насилието?"

"Съседите най-вече са просто наблюдатели - те гледат, слушат, обсъждат. Но когато са видели нещо, не искат да се занимават. Искам да им кажа, че никой не е в безопасност! Утре може да им се случи и на тях."

"Винаги е по-добре да помогнете днес, отколкото да съжалявате, когато е твърде късно."

"Веднъж една съседка ме спря на стълбите и ми каза, че мога да разчитам на нея. Без повече думи. Това беше всичко, което ми трябваше в този момент." 

"Чувате писъците, ударите, плача, виковете за помощ. Това може да е ваш близък приятел. Това е животът на някого. Не стойте настрани!"