От няколко дни всички в България говорят за карате. Успехът на Ивет Горанова в Токио сякаш дойде изненадващо за широката общественост, но всъщност страната ни има традиции и шампиони в бойния спорт. Има и поне още една усмихната млада бъдеща шампионка. Утре ще я срещнете в бяла престилка по коридорите на някое лечебно заведение у нас. По какво ще я познаете? По желязната й дисциплина и отдаденост, с които е израснала. Ще е поне толкова борбена, колкото е днес в залата за състезания, където е заменила бялата престилка с бяло кимоно, за да се издигне до световния карате връх.
Никол Харизанова е момиче, посветило се на стремежа си да се изгради като боец, както и да се превърне в спасител и закрилник на нуждаещите се.
Бъдещ лекар с настоящ черен колан
Идваща от семейство на лекари, чувството за отдаденост е в кръвта й: “Нуждата да помага на хората е психологична черта, с която човек се ражда. Така че, когато някой реши да се занимава с медицина, най-напред трябва да погледне в себе си и да види дали притежава това качество. Ако не, то тогава тази професия не е за него“.
Никол има минало и настояще в спорта, с което можем всички да се гордеем и професионално бъдеще, което вдъхва надежда. 20-годишната студентка по медицина се запознава отблизо със спорта само на 7-годишна възраст, когато баща й я води в залата за първи път и от този момент киокушинът се превъща в начин й на живот.
13 години по-късно Никол вече е част от от националния отбор на Българска Карате Киокушин Федерация (БККФ), бори се на световно ниво, а неин треньор е трикратният световен шампион сенсей Александър Команов.
Световен вицешампион
“Всеки ден превъзмогвам себе си и не спирам да се усъвършенствам и да следвам пътя на боеца. Завоюваните титли са част от този път, но не и най-главното в него“, разказва Никол, която завършва втора в надпревара с 428 жени от 28 държави. За нея доброто класиране носи чувство за удовлетвореност и отплата за положените усилия, но веднага щом слезе от стълбичката за награждаване, започва подготовката за следващото състезание, което в нейния случай предстои да бъде Европейското първенство през септември.
Въпреки ежедневните усилия, които полага младата състезателка, тя не остава по-назад по отношение на ученето. Като студентка в един от най-предпочитаните учебни заведения - Медицинския университет в Пловдив, тя отдава както ума, така и сърцето си, за да навлезе в дълбините на тази така сложна специалност, а и именно медицината.
Сутрин трениривки, следобед лекции
За подобни успехи като на Никол обаче, спортистът трябва да притежава силата да губи и дисциплината да продължава да се старае дори когато побеждава. Към подготовката й се вклюват двуразови тренировки от 05:30 часа сутринта, когато повечето от нейните връстници тепърва се прибират от някой нощен бар.
Треноровките й са сформирани така че да може веднага след тях да се включи в учебните занимания: “Едно от най-важните неща, на които ни учи бойното изкуство е дисциплината. С дисциплина и добра организация има време и за тренировки, и за учене“.
Въпреки постоянната си заетост и лишение от повечето типични тийнейджърски дейности, Никол не смята, че това я натоварва, а напротив: “Посоките са различни, но всяко едно от тези занимания ми служи за възстановяване от предишното. Тоест, препоръчителна е смяната на умственото натоварване с физическо. Смятам, че това са компоненти на психическото и физическото здраве, които взаимно се допълват„.
Самата тя се възприема за борбена и неотстъпваща пред трудностите, а като свой стимул определя пътя на киокушин, който е „един непрекъснат стремеж за самоусъвършенстване и стремеж на човек да бъде по-добър от предходния ден„.
Шампионска титла и лекарска диплома
Освен шампионска титла в киокушин при жените, Никол преследва и другата си мечта – да стане лекар: “Смятам, че каратето ме изгражда като духовно силна личност, което е една от необходимите предпоставки да имам желание да помагам на нуждаещите се от помощ“.
За нея призванието й да бъде лекар, както и шампион по киокушин, са тясно свързани: „И двете представляват един дългогодишен и последователен процес на обучение, при който неминуемо стават ясни човешките лимити и възможности“.
За Никол пътят към двете й цели ще е дълъг и труден, но олицетворява всичко, към което човек би трябвало да се стреми – сила и доброта.
