В средата на юли са най-горещите дни от годината, но това не попречи Боровец да ни посрещне неприветлив, скрит зад гъста мъгла. Негласно всички таяхме надеждата, че и над нашия курорт ще огрее слънце. Бяхме чували народната мъдрост как се излиза в планината: "Зиме с торбичка – лете с абичка". Така че, не се разделихме с якетата си, макар и вързани на кръста, през цялото време.

Един-два часа, толкова й стигаше на планината да ни предизвика и след това ни подари своето припичащо слънце и топлата си трева. Много наблизо съгледахме малките рубинени плодчета на дъхави горски ягоди. Букетчетата от горски ягодки са изключително привлекателни. Децата от планинския лагер гордо ги показваха, вместо да опитат вкуса им. Напълно естествено е човешкото желание да споделяме възторга си един с друг, сякаш за да задържим колкото е възможно по-дълго възхищението си и да се уверим в неговата истинност. Ако сте намирали четерилистна детелина, самото й присъствие в ръцете ви се оказва недостатъчно. Така непреодолимо е желанието да покажете на друг рядкото чудо на природата.

По пътеките към Маркуджиците

Нашият търсачески дух за красотата на Рила ни поведе към връх Ястребец с кабинковия лифт. След 40 минути възхитителни гледки на нивото на най-високите боровете се оказахме в надлесната зона над 2300 м надморска височина. Ако не сте се изживявали като богове, там това чувството ви завладява естествено. От Ястребец в ясен ден, какъвто беше нашият, накъдето и да се обърнехме се виждаха далечни хоризонти – веригата на Стара планина, Средна гора, купула на Витоша, а в равнината се беше разпрострял гр. Самоков. Много близо пред нас стоеше първенецът на Балканския полуостров - връх Мусала. В сипеите под него тук-там се виждаха преспи сняг, които напомняха за отминалата сурова зима. 

За ценителите на природата

Бели, жълти, розови, лилави, сини, всякакви цветчетата гледаха любопитно сред острите треви в оскъдната земя върху скалите. Почивка върху тревата с поглед към небето допълни унеса ни от усещането за безкрайност. Само за половин час от синьото небе остана само спомен, който се изличаваше постепенно от нареждащите се един до друг пухкави облаци. Но нали и за това бяхме се качили в планината - да се измъкнем от юлската жега. По пътеките към хижа Мусала срещнахме хора на всяка възраст - стари туристи с умерена крачка и раници на гърба, и млади родители с бебета в "ранички", но отпред.

До вечерта деликатно облаците се бяха оттеглили от нашия небосклон и разходката ни се увенча с цветна палитра от отразените лъчи на залязващото слънце.