„Няма деца, които да „имат нужда“ от монитори и телевизори. Това е по-скоро временно решение за изморени и стресирани родители, които са в безизходица и имат нужда да си поемат дъх или нямат природа около себе си, която децата да изследват“, категорично заяви за Ladyzone.bg д-р Гергана Маркова, специалист по ранно детско развитие. С нея обсъждахме темата за екранното време – по колко време на ден е полезно за децата да прекарват пред екраните и електронните устройства, без това да им вреди? В кой момент влиянието на екраните може да бъде негативно за децата – както за по-малките, които са в градината, така и за учениците? Трябва ли да ги ограничаваме и колко? Ето какво ни сподели д-р Маркова:

Снимка: Личен архив

Нека завъртим въпроса с главата надолу: Колко минути на ден можем да отделим на съзряването на детския мозък? През търкаляне, подскачане, боричкане, клякане, скачане, чудене, протягане, катерене, замеряне, прицелване, мижане, плуване, тичане, промъкване, изпъване, свиване, напрягане и хилядите други фини и общи двигателни действия, на които сме прикачили думи и значение, защото явно са важни. Последвано от блажено отпускане и приказка за лека нощ, която да вдъхне магичност в хаоса от щури детски игри. А през нощта същата тази машинка в главичката прецизно преглежда преживяното и усетеното, филтрира го и сортира в предназначените за това зони за автоматизиране на координация, баланс, пространствено възприятие, ритъм, фокусиране, проследяване, планиране, експериментиране, осмисляне и прочее други сложни процеси нужни за формирането на подготвена за училището и живота личност.


Еволюцията е закодирала нескончаемо любопитство, ищах за живот и „несвъртане“ в децата точно защото в първите три-пет-седем години бушува бурно разрастване и укрепване на невронната система, определяща всеки интелект. Това развитие трябва да компенсира уязвимото и крехко състояние на човешките бебета след само 9 месеца престой в утробата и да ги подготви за велики подвизи като четене, смятане, дебатиране, построяване, танцуване, изпити, преговори, кандидатстване за работа, бизнес (следват отново множество ежедневни дейности, които приемаме за даденост и дори за скучни, но са функция само на интелигентния бозайник, наречен човек).

Снимка: iStock



Природата е предоставила дървета за катерене, пясък за ровичкане и пресипване (а понякога и замеряне), локви за прескачане, трева за газене, цветя за садене и цял един свят за изследване и поумняване и .... и зяпане, вместо монитори, които залъгват децата, че научават нещо, докато лежат пасивно на дивана.

Световната здравна организация препоръчва да няма никакво екранно време за деца под 2 години, но честно казано, възрастта е занижена. Няма деца, които да „имат нужда“ от монитори и телевизори. Това е по-скоро временно решение за изморени и стресирани родители, които са в безизходица и имат нужда да си поемат дъх или нямат природа около себе си, която децата да изследват. Последиците за всички бебета и деца, които се хранят, заспиват и развличат с екрани, са пагубни за потенциала им и се проявяват в разнообразни симптоми на изоставане.
Препоръчвам, за да предотвратите негативните ефекти от екранното време, да следвате определени насоки:

До 3-годишна възраст: Препоръчително е децата да не използват екрани изобщо. В този критичен период зрителната стимулация е прекалено интензивна и може да повлияе негативно на развитието на незрялата нервна система.
От 3 до 5 години: Максимумът на екранното време не трябва да надвишава 30 минути на ден. Изберете съдържание, което е образователно и се старайте да гледате заедно с детето. Избягвайте екранно време вечер и осигурете поне два часа без екрани преди лягане.
За по-големи деца: Екранното време трябва да бъде ограничено до два часа на ден. След всяко време, прекарано пред екрана, осигурете на детето физическа активност, като разходки или активни игри. Това ще помогне поне малко за компенсиране на негативните ефекти от екраните и ще подсили здравословното развитие на детето.



Снимка: iStock


Всяко продължително време пред екраните влияе негативно върху нервната система и психо-емоционалното развитие – например забавяне в развитието на първичните рефлекси, проговарянето, социализацията и двигателните умения, както и трудности с концентрацията и ученето, писането, смятането, вниманието и много други.



С повишаването на времето, прекарано пред екраните, децата започват да проявяват все повече раздразнителност и тревожност, тоест трудности с регулирането на емоциите си. Това е поради пропуснатото натрупване на опит през игри, преживявания и осмисляне на причинно-следствени връзки, които само естественият свят и другите хора предоставят. Прекомерната употреба на устройства краде от ценното време за активна игра, която учи и на търпение, експериментиране, амбиция, планиране, последователност и много други от изпълнителните висши функции нужни цял живот.

Снимка: iStock

 

Продължи да четеш