Емоциите, които смятаме за неправилни или срамни, потискаме в себе си без да ги изразим. Погълнатият гняв, срам или вина се натрупват като хроничен стрес. Колкото по-силни са емоциите, които потискаме, толкова по-печални са последствията им. Източната медицина определя тези бушуващи в ума чувства като болести.
Срамът, вината и страхът са най-разрушителните чувства за личността.
Натиканото навътре напрежение все повече нараства, а резултатът е словесно отприщване, неочаквано агресивно поведение или депресия. Психолозите установяват и
физическата му проява - високо кръвно налягане, аритмия, главоболие, алергия, наднормено тегло.
Хроничният стрес изтощава и физическите, и психически сили, защото човек не може дълго време сам да разбере какво в действителност го измъчва. Скритият стрес неминуемо се отразява на всички в семейството.
Гневните чувства трябва да бъдат изразени.
Признайте, че ги изпитвате. Постарайте се да разберете какво искате и защо. Мислено разиграйте сценария, че "срамната” или плашеща ситуация се развиват до край. Осъзнайте толкова ли е страшно, както ви се е струвало.
Изберете безопасен начин за премахване на напрежението:
-Спортувайте до изпотяване.
-Наплачете се и се наспете.
-Отидете на пътешествие.
- Позволете си да споделяте открито с близките своите притесненията.
Стоицизмът не е желателен при хроничен стрес, защото се лишавате от приятелска поддръжка и от различната гледна точка. Причина или следствие, но отчуждаването и изолацията водят до депресия. Ако всичко това не ви помага, обърнете се към психотерапевт, но сложете точка на саморазрушението си.
