Много от нас са свикнали да мислят, че духовният човек е съвкупност от догми и религиозни схващания. Не са малко и тези, които считат, че за да се постигне духовно просветление, човек трябва да премине през редица изпитания и лишения. Разпространено е и разбирането, че са необходими десетилетия, за да достигнем духовно извисяване. Не е така.

#Духовност е система от вярвания

Много хора възприемат духовността като еманация или рожба на конкретна идеология, религия или система от вярвания, принадлежащи към определен кръг от хора с техните възприятия за живота и света. Истината е, бе духовността няма нищо общо с културата и религията, която изповядваме. Тя не е обвързана с никакви правила, догми или закони. Духовността е част от самия теб, от вътрешното ти Аз. Тя е светоусещане, вътрешно зрение, чувствителност, набор от умения и качества, начин на взаимодействие със себе си и другите, духовността е мисъл и емоция, порив на духа. Духовността е зрънцето в душата ни, което ни помага да израстваме, да обичаме, да търсим, тя е пътят към себепознанието и мъдростта.

Всички гурута, мистици, майстори и учители, които ни вдъхновяват през вековете, никога не ни втълпяват своите умозрения, а ни оставят сами да достигнем до тях, давайки ни възможност сами да достигнем до тях чрез изпитанията и уроците на живота. Духовността не е система от вярвания или религиозна идеология. Тя е начин на живот.

#Духовността изисква време, усилия и много труд

Някои хора считат, че постигането на духовно просветление отнема много години, а дори понякога цял живот. Истината е, че духовното пробуждане не се нуждае от десетилетия, за да ни осени, нито пък от някакви тежки усилия или лишения от наша страна. Духовността е осъзнаване, себенамиране, тя е любов към себе си и другите. Духовността е състрадание и съприкосновение с другия. Духовността е тази, която ни помага да идентифицираме себе си с мислите и емоциите си.

Практики като медитация и йога, култивиращи търпението и вътрешната хармония, добронамерените мисли и действия – всичко това е път към естественото състояние на духа, към просветлението на душата и ума.

Духовността не е длъжност, тя е избор. Човек сам решава, кога, как и защо да промени възгледите си, така че животът му да се промени към по-добро. 

#Да живееш духовно означава да живееш щастливо

Да постигнеш духовно просветление не означава да живееш щастливо. Духовността ни помага да осъзнаем преходността на живота, на всичко онова, което обичаме и без което не можем. Тя ни учи да ценим всеки един миг с любимите хора, всяко едно живо същество, обитаващо заедно с нас планетата Земя, всяко струя въздух, която вдишваме и издишваме.

Духовността е осъзнаване на болката. Духовно просветленият човек е много по-възприемчив към негативните емоции и енергии на останалите край него. Той е силно интуитивен и усеща кой е искрен и добронамерен към него и кой не е. Духовният човек може най-добре да почувства случващото се край него – какво не е наред в обществото и взаимоотношенията между хората. Всичко това често пъти предизвиква у него болка, печал, тъга и разочарование.

Духовният човек е изключително сензитивен и чувствителен човек. Той е способен да изпитва пълната гама от човешки емоции и да се учи от всяка една от тях. При духовния човек няма място за апатия, невежество или арогантност. Той се чувства истински жив, само когато е във възможностите си да помага на другите, да ги усмихва, да ги радва... Само тогава той се чувства пълноценен и значим. Наградата, от която той се нуждае, е светлината и радостта, която е донесъл на другите.