Кой трябва да говори за секс с детето?

Здравейте,

Направо на въпроса: за правенето на секс и удоволствието от него: бащите трябва да говорят със синовете, а майките с дъщерите – това ли е правилната формула? При условие, че майката може да даде по-правилни съвети на сина, правилно ли е тя да разговаря на тази тема?

Семейна съм и съм на 46г. със син на 20. Тричленно семейство сме.

Привет,

Текстът на писмото ви е доста кратък и лаконичен, затова и аз започвам отговора си с уговорката, че ще пиша малко „на сляпо” и по-скоро в духа на пожелателното.

Започвате с питане, което е отправено някак си „изобщо”. „Кой от двамата родители е редно да разговаря за секс с момчето и кой с момичето?” След това посочвате конкретиката на собствената си ситуация – вие сте на 46 и имате син на 20. На първи прочит това предизвика у мен леко колебание дали „по принцип” ви интересува има ли правилна формула за обсъждане на сексуалните теми в едно семейство и каква е тя, или въпросът ви касае конкретно вашата преценка да разговаряте със сина си по тези въпроси.

Ще се опитам в тази логика да структурирам и написаното от мен – първо ще поразсъждаваме „изобщо” за разговорите между родители и деца на подобни теми, а след това, допускайки че се интересувате конкретно за случая във вашето семейство, ще фокусираме нещата, доколкото е възможно.

Сексуалността по правило е нещо интимно и всеки раззговор за нея (особено когато детето е навлязло или преминало пубертета и усеща „на свой гръб” и удоволствието, и тегобата от нея) трябва да бъде ненатрапен, деликатно втъкан, при което много умело да се усеща границата, до която то се чувство ОК, когато родителите му осветляват тези въпроси. В противен случай то може да възприеме повдигането на подобена тема като нахлуване в личното му пространство, като словесно оскверняване на нещо, което си е само негово. Това би било толкова неудачно, колкото и реципрочното – да бъде представяна сексуалността като нещо грозно и лошо, като тема „табу”, за която е срамно да се говори.

На въпроса ви за „правилната формула” – и тук, както във всяка сфера, касаеща сложността на човешките потребности и взаимоотношения – няма такава. Има пожелателни тактики, които обаче нямат статут на правила.

В ранна детска възраст – около 4 годинки за хлапетата е важно да разберат какво е да принадлежиш към света на момчетата и какво към света на момичетата. Понякога за детето е шокиращо да разбере, че и то има сексуалност, а също и родителите му. Ролята на мама и татко е да обяснят, че това е нещо нормално и хубаво, нещо, което всеки човек носи и за различните възрасти има различни проявления.

По-късно, с навлизането в пубертета и напредването му, е добре родителтите да подготвят децата си за това, което се случва и ще се случва с телата им, с мислите, чувствата и емоциите през този период. Най-важно е детето да разбере, че сексуалността е нещо чудесно и здраво, но нещо лично. От това разбиране до голяма степен зависи дали, когато малчуганът стане зрял човек, ще съумява да използва сексуалността си за изграждане на пълноценни, удовлетворителни връзки с другия, дали ще се лута в безразборни, механични отношения, заучени сякаш от порносайтовете, които в крайна сметка ще оставят у него усещането за празнота и недоудовлетвореност, или пък ще се стигне до трети вариант – ще се опитва да потиска това, което тялото и душата му вкупам изпитват, мислейки си, че е нещо нередно.

При обичайното си развитие децата се идентифицират с този родител, към чийто пол принадлежат. Подсъзнателното послание при момчето е „аз ще стана като татко си”, а при момичето „ще стана като мама”. В този смисъл действително бащата (или някаква значима мъжка фигура) е по-добре да даде на сина си основните насоки за маневриране в дебрите на сексуалността, а майката (или друга важна женска фигура) на дъщеря си. Чрез майка си дъщерята се се учи как да бъде съблазняваща, подхранваща и приемаща, а чрез баща си синът разбира какво е да си активен, покоряващ и закрилящ. Разбира се, женският модел също носи сила и активност, а мъжкият съблазнителност и грижовност, но на дълбинно ниво това са изначално заложени архетипи.

И по-конкретно, отнесено към вашата ситуация.
Ако синът ви е на 20 и вие сега изпитвате някаква необходимост да говорите с него по въпросите за секса, то какво я е предизвикало? Забелязвате ли у него нещо, което смятате, че тепърва налага да го просвещавате на тези теми? А има ли нещо във вашия личен сексуален опит, което не сте получила по начина, по който сте желала от мъжка страна и сега се надявате, като „светнете” момчето си (което всъщност вече е мъж), да го направите по-умел и пълноценен в интимните му отношения? Каквито и да са вътрешните ви подтици, бъдете уверена, че един съвременен човек на двайсет години вече има формирано осъзнаване  за своята сексуалност, опит и фантазии, за които може би дори не подозирате.

На тази възраст подобен разговор най-вероятно би бил просто споделяне на гледна точка. Има и още един тънък момент – именно при общуването на момчето с майката се активира т. нар. „майчин комплекс”. Казано на популярен език, това е онази зависимост, която кара дори големи мъже да се чувстват не достатъчно уверени и справящи се в редица области от ежедневието си, ако на подсъзнателно ниво не получават подкрапата и одобрението „на мама”. Именно съзряването на сексуалността при мъжа е онзи вододел и необходим белег, от който насетне той трябва да започне да трансформира майчиния си комплекс и да „прерязва символично пъпната си връв”, за да преодолее инфантилността и зависимостта като възрастен.
Затова в лична сфера като интимните отношения съветите от страна на майката (пък били те и „по-правилните”) за един двайсетгодишен мъж са на място само, ако са потърсени от него.