Спомените често биват комплексен сбор от картини, миризми, звуци и безброй още фактори. Ето защо, когато мислим за безгрижните лета от детството например, можем с лекота да си припомним уплахата при първата по-голяма вълна, соления вкус на морето и дори най-малките детайли за бунгалото, в което сме нощували.
Всъщност, формирането на спомени е невероятно сложен процес, който напълно препрограмира съзнанието ни, карайки отделните клетки в него да образуват нови връзки помежду си. Това пък се дължи на протеините в мозъка.
Наясно с тази информация, учени си задават въпроса – какво ще се случи, в случай че лишим мозъка от така необходимите му протеини?
След много труд и дългогодишни изследвания, те откриват, че всъщност съществува начин дълготрайните спомени да бъдат засегнати и дори частично заличени. Този успех може да бъде постигнат след контролирани лишения на мозъка от протеини и непрекъснати опити да се припомни конкретно негативно преживяване. Колкото по-детайлно и задълбочено човек опитва да извика в съзнанието си въпросния спомен, толкова по-неточен става той.
Макар и успешен, днес опитът остава малко популярен и неприложим в медицината. Вярно, вероятно голяма част от нас биха желали да се подложат на подобна интервенция, но въпросът, който трябва да си зададем е: повече ще спечелим или ще загубим?
