Понякога почти се отказваме от отношенията си с човек, който ни е наранил. Понякога казваме край, а малко по-късно поставяме ново начало. Понякога започваме някаква работа и я свършваме наполовина. Ето защо не бива да го правим повече.
"Не чети от полу-даровити, не живей полу-живот, нито умирай полу-смърт, не избирай полу-решение, не спирай на половината истина, не сънувай половин сън, не се вкопчвай в половин надежда…
Ако мълчиш, мълчи докрай, ако говориш, говори докрай, недей мълча, за да говориш, недей да говориш, за да мълчиш…
Половин глътка няма да утоли жаждата ти, половин блюдо няма да засити глада ти, половин път няма да те отведе доникъде, половин мисъл няма да ти даде резултат…
Половината е мигът на твоето безсилие, а ти не си безсилен… Защото ти не си половин човек. Ти си човек… създаден да живееш живота, а не да живееш половин живот.”
Халил Джубран
