Когато животът стана прекалено потискащ, Габриел Исак намира утеха във фотографията. От години изкуството му помага да се справи с депресията. Използвайки минималистична палитра и сюрреалистични сюжети, Исак изобразява самотни фигури, които често съществуват сред ледено сините и призрачно сиви пейзажи.
Исак започва да снима преди повече от десетилетие, което съвпада с първия път, когато се сблъска с депресията. "Фотографията ми позволи да избягам в един различен свят", обяснява Исак.
Така животът му се превръща в непрекъсната битка за измъкване от прегръдките на депресията, която отслабва страстта му фотографията. Винаги, когато Исак успее да се справи с психичното заболяване, той отново започва да изследва чрез фотографията депресията в миналото си.
"Всичко, което създадох, отразяваше годините, в които живеех с депресия, вдъхновени от психологията, сюрреализма и скандинавските пейзажи, сред които израснах", споделя Исак.
Документирането на вътрешния му свят представлява форма на терапия за него, като се надява, че останалите също ще намерят утеха и подкрепа, когато се поставят в неговите въображаеми места.
"Искам моята работа да хвърля светлина върху психичното здраве и по-тъмната и по-самотна страна на света, за която никога не бихме говорили иначе", допълва Исак.
Вижте повече за работата на Габриел Исак от следващите снимки в Инстаграм.
