Името на розмарина (Rosmarinum officinalis), произлиза от латинското ros marinus, което означава "морска роса".
Розмаринът е сред лечебните растения, прилагани от древността, с много показания. Във Франция стръковете розмарин са били използвани като благовоние в помещенията с болни хора, заради дезинфекциращото им действие. Ароматът му е силен и има прилика с този на камфор и с мириса на бор.
Може да се постави във вълнени дрехите като ефективно средство срещу молци подобно на лавандулата.
Розмаринът влиза в класическата рецепта на "Кьолнската вода” (Eeu-de-Colone), за която се знае, че облекчава главоболието, когато се намаже на слепоочията.
Етеричното масло, извличано от листата и цветовете, е ян масло подобно на бергамотовото и е много силно.
Стимулиращата му природа е довела до използването му при загуба на обоняние и припадък.
Помага като се докоснат ноздрите с две или три капки от есенцията. Ценен стимулант е там, където има отпуснатост, слабост, апатия и същевременно нормализира ниското кръвно налягане. Въздейства стимулиращо и върху паметта.
Маслото от розмарин във вана действа съживително и освежаващо при преумора и изтощение.
Външно приложено, то се използва като универсално лечебно средство при болки от подагра и ревматизъм. Прилага се също при косопад и пърхот.
Цветовете са нежни светло сини на цвят. "Приготвени на сладко, подобно на сладкото от рози, успокояват сърцето и го развеселяват, съживяват и ободряват духа.” (Джон Джералд)
Подправката розмарин се слага в ястията, за които е подходящ дафиновият лист.
Ароматът й потиска специфичната миризма на овнешкото и свинското и придава на месата дивечов привкус. Освен това, има антисептично действие, антиспазматично, карминативно и стимулира храносмилането. Използва се за ароматизиране на бира и вино.
Забележка: С розмарина, като подправка, не бива да се прекалява.
