Зеленият чай се получава от листата на чаеното растение (Camelia sinensis) с минимална степен на окисление при преработката, което определя разликата между зеления и черния чай. В изсушения зелен чай се запазва богато съдържание на ценни полифеноли. Тяхната нетрайност съкращава срока на годност до половин година. След отваряне на пакет със зелен чай, дори съхраняван в затворен съд той губи свойствата си до 2-3 месеца.
Съдържанието на епигалокатехин галат (EGCg) определя силните антиоксидантни свойства на зеления чай. Възпрепятства развитието на невродегенеративните болести като Алцхаймер и Паркинсон. Спомага за контрола на кръвната захар и съответно нивото на инсулина. Епигалокатехин галат предотвратява стареенето на клетките, като намалява вредното въздействие на свободните радикали. Подпомага възможностите на тялото да използва мазнините като енергиен източник. Подходящ е за болните с артрит, поради противовъзпалителното си действие.
Чаеното растение, чиято родина е Китай, е било използвано широко в древната традиционна медицина, както за пиене, така и за външно приложение. Днес зеленият чай е познат и се консумира по целия свят като ободряваща много полезна напитка.
Правилно приготвяне на зелен чай
Използвайте филтрирана вода, за да не измените специфичния вкус и аромат на зеления чай. За една чаша от 200 мл вода дозата зелен чай е около 4 г., но всеки може да го приготви силен, калкото му е вкусно. Ако го екстрахирате във вряща вода, ще направите чая горчив. Най-добре е температурата за запарване на зелен чай да бъде между 70-80 градуса C. Това ще постигнете като оставите кипналата вода да се охлади за 2-3 минути. Тогава към водата добавете зеления чай. Времето за запарване е от 1 до 3 минути в зависимост от разновидността на чая. Насладете се на уникалния аромат и вкус на така приготвения зелен чай без да добавяте нищо друго.
Редовното пиене на зелен чай е приятен ритуал за среща с приятели в студените месеци. Още повече, че има изключително благотворен ефект върху редица болести и забавя стареенето.
