Продължава от първа част...

Започвам да ровя в главата си за спомени, случки и факти от моето скромно битие, свързани с пазаруване и си давам сметка, че знам много неща по въпроса, имам и някакъв опит, но просто не съм се замислял до момента.

Ето ги и примерите.

Как пазарувам аз:
А) Дрехи:
Отивам някъде по работа и пътьом мервам на някаква витрина или пластмасов манекен панталон/риза/яке. Без значение – дреха. Щом съм я видял, значи ми харесва. Ако не ми хареса на “първо четене”, хич и не ги забелязвам дрехите. Влизам в магазина с хладен поглед, почти на 100% сигурен, че или няма да има моя номер, или е само една бройка и няма как да се свали от витрината. А може и да нямам толкова пари в мен... или въобще...!
Ако в магазина има повече от трима човека, търговският обект се напуска с мисълта, че ще дойда друг път. Уверявам ви - никога не съм се връщал.

Златно правило: ДРЕХИТЕ НИКОГА НЕ СЕ МЕРЯТ!

Смятам,че имам адски точно око за размера си - и на бельо, и панталони, и ризи, и сака, и шапки, и палта. В интерес на истината от изброените знам само размера си за шапки по цифри. Всичко друго само като погледна и знам дали ще ми стане, или не. До сега нямам пропуск.

Да обобщим: виждам, влизам, ако не трябва да чакам - плащам (ако мога) и излизам с новата си придобивка.
Време от 3 до 8 минути, похарчени средства от 2 до 300 лева.(примерно).

Ако искате да убиете един мъж безкръвно, освен да се омъжите за него, накарайте го да пробва четири панталона в два различни магазина.

Как го правят жените:
А) Дрехи:
Погледът на жена , стиснала здраво дръжката на количка /кошница в магазин за облекла и/или обувки може да се сравни само с погледа на редник Иванов* от ВВИСУ “Л. Каравелов”, обслужваща рота, след първите му изстрели с тежка картечница. Нещо което аз лично никога няма да мога да забравя в този живот...:)

Според мен, когато пазаруват одежди, повечето жени изпадат в специално състояние. Някакъв транс, който аз лично не мога да точно да си обясня.

Според моите наблюдения, повечето от тях са склони да обиколят абсолютно всички магазини в търсене на РОКЛЯТА, като през това време могат да пробват всички обувки които им стават, дори и някои по-малки от нужния им номер, всички палта, поли, ризи и блузи, да си подберат пътьом подходящи чанти и бижута, всичко да се пробва в няколко комбинации, все неща, които не смятат да купуват и всичко това не само че не ги докарва до клинична смърт, а ги успокоява! Да не говорим, че се консултират с продавачки кое как им седи, оглеждат се като се въртят на ляво и дясно пред огледалото и задават уникални въпроси от сорта на: ” Този плат добре ли пада?”
В тежки случаи се водят и по няколко телефонни разговора с близки приятелки, като на мен лично, с моя ограничен мъжки ум, не ми е ясно как точно ще обясниш една дреха по телефона. Непонятно.

Да обобщим: Обиколка на всички молове, аутлети, складови борси на едро и дребно, задължителен “тегел” по “ Витошка ”и “Графа”.
Време от един ден до много дни, похарчени средства “X”. В това уравнение X=∞...( безкрайност)

Б) Храна: Аз...
Отива се до магазина за хранителни стоки при непосредствена заплаха от гладна смърт или след настоятелна молба с ултимативен характер от отсрещна (заинтересована ) страна. Задължителни в случая са: безизразният поглед на човек, комуто се е паднало да свърши нещо, което нито харесва, нито разбира, мобилен телефон ,както и точно изготвен списък с нужните продукти, който да забрави в къщи, за да може отсрещната (заинтересована ) страна да му продиктува по телефона.
Дори и да са много хората в магазина, трябва да чакаш до последно – няма начин, поради причините, изброени в първото изречение на точка „Б”.

Да обобщим: влизам, говоря по телефона и хвърлям в количката, чакам, плащам и излизам.

Време от 8 до 20 минути, похарчени средства от 20 до 150 лева.(примерно)

Б) Храна: жени
Дори когато пазаруват храна, според мен жените изпитват несравнимо удоволствие. Удоволствието от самото пазаруване. Хляб, сирене, домати, някакво месо за готвене... Нищо, нали е пазар, все пак в по-големите вериги за хранителни стоки има и щанд за козметика, някоя друга блузка или дори анцуг, защо да не се пробва, да видим как “пада”:)

Според моите наблюдения жената може да обиколи с кола три големи вериги магазини, за да открие, че в едната месото е по-евтино, в другата зарзаватът е на сметка, а в третата почистващите препарати. Ако се сещате, че изразходваното гориво от колата изравнява цените между трите вериги, не сте жена. Или не знаете много неща за себе си...!!!

Да обобщим:  Време колкото - толкова, изразходвани средства - колкото има!

В) Техника в най-общия смисъл на думата (GSM, камера, лаптоп, X-Box, LED TV и т.н): Аз...
Започва ровене в интернет по цяла нощ. Четат се спецификации и се сравняват мнения на потребители от цял свят. Гледат се демо клипове. Същите демо клипове се качват във Facebook, за да може да се калкулират още мнения, макар и от незаинтересовани хора... Ако, не дай си Боже, няма калкулирани такива, въпросните демо клипове се пращат като лични съобщения до колкото се може повече познати с въпроси от сорта: “Братле, абе т’ва май ще го купувам, да знаеш някой да има, че да го поразпитам туй-онуй?” И да не забравяме, че през цялото време не спираm да чета статии за “нещото” в нета, макар че след петата статия всичко се повтарят.

Продължава ровенето из нета. Следват разговор в чужбина с приятел, който има “нещото” преди да са го “вкарали” в България, обаждане до централния офис в страната ни на фирмата производител с лек скандал, в който умело са вплетени изречения от сорта на : ” Добре де, кога ще го имате това?” и “А, къде трябва да пратя имейл със запитване?”, както и няколко злобни имейла до съответните инстанции. През цялото това време не се спира да се теглят спецификации на “нещото” от нета, гледат се демо видеа и се четат страници в несвяст. Няколко седмици по-късно, когато ви е свършила и отпуската, взета специално за случая, въпросното “нещо” е навсякъде по магазините и може да се купи свободно.

Да обобщим: Харесвам “нещото”, намирам го, плащам.

Време от една до осем седмици не спане, похарчени средства –без значение ако ми е важно “нещото”
Практично, нали?

В) Техника в най-общия смисъл на думата (GSM,камера,лаптоп,X-Box, LED TV и т.н) – жените:
Противно на всички очаквания жените пазаруват такива неща. Да! Ако щете ми вярвайте! На мой познат жена му чака цял месец,за да й доставят един лаптоп. Освен че чака, доплати и 300 отгоре на цената. Не че нямаха такъв лаптоп в магазина, имаха, ама не и розов.

Смятам, че много “мъжки” проблеми, породени от избирането на подходяща пералня, прахосмукачка, съдомиялна, хладилник, фризер, печка, котлони, кухненски робот и т.н .ще отпаднат, ако някой се сети да отвори магазин за розова, бяла и черна техника. Ако една жена иска да купи миксер, трябва да разгледа всички миксери, да подбере поне три различни и чак тогава би взела розовия. Същото е и с телефоните.

Най-голямата катастрофа за мъж продавач на GSM-и е жена купувач. По друг начин обаче седи въпросът, ако и продавачъта и купувачът са жени. Тогава е малък празник - само за тях двете обаче, не и за тоя, който е зад жената купувач или последен на опашката. Аз лично съм се отказвал да чакам края на разговор между продавачка и клиентка в офис на един от GSM операторите. Нищо чудно той и досега да продължава.

Да обобщим:  Време-∞ ( безкрайно), похарчени средства – Х (неизвестни)

В крайна сметка излиза, че изразът “за всяко нещо си има хора” е верен. Просто мъжете пазаруват само някои неща с удоволствие (само нещата, които ги интересуват), а жените пазаруват всичко с голямо удоволствие, удоволствие от самия процес на пазаруването.

Така че може да се потвърди казаното: Местоположението на женската G точка е установено на 100% - и то е точно в края на думата шопинГ.


*Редник Иванов е реално лице от ромски произход, чието име не е променено. Лично аз съм служил с него в “ Строителни Войски” в края на миналия век.Спомен за цял живот...:)))