Страхът от интимност - или фобията от близки емоционални и физически отношения, може да се прояви по много начини. В повечето случай този страх пречи не само на създаването на романтична и сексуална близост, но и на изграждането на приятелства и близки отношения. Според психолозите страхът от интимност е защитен механизъм, който цели да ни защити от потенциално нараняване и разочарование. Да, всички защитни механизми са тук, за да ни предпазят, защото някога много ни е боляло.
Липса на сигурна привързаност в детството
Психологът Джон Боулби класифицира 4 вида привързаност, които изграждаме още в ранна детска възраст – сигурна, тревожна, неорганизирана и избягваща. Хората, които имат избягваща привързаност са склонни да бягат от интимността през целия си живот.
Хората, които имат избягваш стил на привързаност са т.н. хора, които се страхуват от обвързване. Смята се, че при формирането на този тип привързаност реакциите на родителя към детето често включвали отхвърляне, гняв, заплахи и наказания. Тук са и всички видове насилие – емоционално, психологическо и физическо.
Тази опитност формира у детето избягване на поведение на привързаност. Близостта се възприема като заплаха за сигурността. Детето отрича нуждата си от привързаност, избягва близостта, потиска емоциите си при стрес и започва да разчита само на себе си.
Родителите ви са ви обичали, но условно
Ако родителите ви са ви обичали така, сякаш любовта им към вас е условна, основана на конкретни ваши действия или успехи, вероятността да имате страх от интимност в по-късна възраст е голяма.
Условната любов ни учи, че ние сами по себе си не заслужаваме любовта, а трябва да се борим за нея и да я заслужим. Това рядко се случва, защото не такъв е механизмът на обичането. Условната любов оставя у нас усещането, че не сме „достатъчни“, за да бъдем обичани.
По този начин започваме да крием истинската си същност зад маска. Страхуваме се, че ако другият види кои сме всъщност, ще се разочарова, точно както са били разочаровани от нас родителите ни.
Това създава страх от съзадаване на интимни и близки връзки в зряла възраст, избягване на споделянето на себе си и страх от обвързване.
Отрицателен опит с предишни партньори
Често използваме миналото си, за да „предвидим“ какво ще се случи в бъдеще време. Този начин на мислене е в основата на силната тревожност от бъдеща близост и страха от създаването на близки връзки.
Така ако сте били наранени, излъгани, предадени или отхвърлени от партньор в миналото, това оставя отпечатък в начина ви на мислене. Отрицателният опит с минали партньори ни поставя в позиция да се защитим от бъдещи наранявания. Това може да саботира бъдещите ни отношения.
Проектирането на миналата болка в бъдещите връзки е защитен механизъм. Той цели да защити сърцето ни, но в същото време ни ограбва, осакатявайки възможностите ни да се излекуваме и свържем отново по по-зрял начин.
Как да разберем дали имаме страх от интимност?
„Сериозните“ разговори ви карат да се чувствате некомфортно
Ако някой се опита да говори за „сериозни теми“ като взаимоотношенията ви или да сподели чувствата си, това обикновено ви кара да се чувствате некомфортно, разстройва ви и имате чувството, че искате да избягате.
Не можете (и не искате!) да изразявате чувствата си
От една страна, никога не сте го правили и нямате усещането, че умеете да говорите за чувствата си. От друга, говоренето за чувства е нещо, което ще ви постави в уязвима позиция, а това е нещо, от което искате да избягате.
Избягвате очният контакт винаги, когато е възможно
Ако сте с друг човек и той ви гледа в очите, това ви кара да се чувствате неудобно. Очният контакт е дълбоко разкриващ и хората, които се страхуват от интимност обикновено избягват да гледат хората в очите им.
Саботирате връзките си, когато всичко е наред
Хората, които се страхуват от интимност не могат да стоят в щастлива връзка. Тя предполага дълбока интимност и разкриване на себе си. Затова несъзнателно те саботират връзките си. Например, изневеряват или решават да прекратят връзката, когато всичко изглежда наред.
