Живеехме в Студентски град – аз, тя и гаджето й. Аз и тя по право и закон, той – заради чувствата й и добрата ми воля. Докато не дойде Денят Х, когато тя замина за няколко дни при семейството си, а той се прибра след нощен клуб В друго момиче. Когато казвам прибра, имам предвид, че си организираха секс програма, за която мнозина студенти само си мечтаят. Водката в кръвта им явно беше толкова много, че изобщо не се впечатлиха от присъствието ми в стаята, а забележките ми бяха съпроводени от алкохолен кикот. 

На следващия ден всичко беше различно. Той – повече от гузен, тя – изчезнала в малките сутрешни часове. Разговаряхме с него – аз откровено-настъпателна, той – смирено-умоляващ ме да си мълча и... махмурлия.

Снимка: Thinkstock/Guliver Photos

И тогава се роди следната дилема – да кажа ли на приятелката си какво съм видяла или да премълча?!

От една страна, тя е момичето, което познавам от години, станала съм свидетел на директно предателство, без съмнения, без въпроси дали-или. От друга страна, това са техните любовни отношения. Коя съм аз, че да им се меся?!

Да си мълча или да взема отношение по проблема? Ще бъде ли предателство от моя страна, ако не й кажа? Няма ли да проваля живота й, ако й споделя? Ами, ако това е голямата й любов? Бих ли искала аз самата да разбера, ако моят приятел ми изневерява? Много въпроси и нито един конкретен отговор.

Първоначалният ми яд отмина и имах време да помисля сериозно. Най-разумно ми се стори да го накарам сам да й сподели какво е направил. Така улучвах златната среда – не се меся, но и не си мълча. 

Как бихте реагирали вие в такава ситуация?