Може и да си мислите, че сте далеч от всяко суеверие, но вероятно сте се хващали понякога, че неволно сте чукнали на дърво или сте притичали, за да изпреварите черната котка, заплашила ви пътя. В света на романтиката суеверията са още повече. Като се започне от първите трепети, та се стигне до чудатите ритуали, съпровождащи сватбата. Един наистина социален феномен от древността до наши дни.

•Сигурно няма момиче, което да не е късало венчелистчетата на маргаритката и да не е гадаело по тях: "обича ме, не ме обича". Тази традиция е разпространена най-вече в Европа и Северна Америка, а произходът й се крие... къде – в една от любимите игри на френските девойки още през Средновековието.

•Любопитно, но факт – в англосаксонската култура пък маргаритката е заменена с ябълката. Младите момичета въртят дръжката й, докато изговарят гласно имената на ухажорите си. На чието име се скъса, това ще бъде бъдещият избраник.

•Всички народи по света възприемат водата като източник на плодородие. В миналото жените и девойките, които мечтаели за семейство, за деца и съпруг, прекарвали дълго време край реките, а преди да си тръгнат, хвърляли монета. След това се оглеждали и ако видели отражението си, вярвали, че блянът им ще се сбъдне. Ако обаче водата се окажела мътна, това било знак, че трябвало да се изчака още.

•Навсякъде се вярва и до днес, че загубата на годежния пръстен е лоша поличба. Не е ясен произходът на това суеверие, но изводът е един – не слагайте пръстен, който ви е голям.

•Сватбените церемонии по цял свят могат да се похвалят с куп суеверни ритуали и поверия. Един от най-разпространените е прословутото хвърляне на булчинския букет. Този обичай предизвиква много смях, надежда и радост у строените зад гърба на булката шаферки и млади неомъжени девойки, желаещи да го уловят. Според ритуала, на тази, в чиито ръце падне китката, й предстои сватба в най-скоро време.

•Със същия вложен смисъл е и хвърлянето на булчинския жартиер към младите неженени мъже. Произходът на този обичай е свързан с истинско историческо събитие – основаването на Ордена на жартиерата през 1348 г. Тогава по време на устроения от крал Едуард III бал, докато танцувал със своята любима – графиня Солсбъри, жартиера й паднал, и кралят пред всички присъстващи се осмелил да го върне на мястото му с думите: "...Нека се засрами този, който помисли нещо лошо за това...!". По-късно тази фраза става девиз на учредения от него Орден на жартиерата, смисъла и същината на който може да се формулира с думите - смелост, благородство и чистота на помислите.

•В много страни в Европа, Америка, Азия и Африка дори, се спазва ритуалът на излизане от храма след бракосъчетанието върху булката и младоженеца да се хвърля ориз и жито. Суеверието идва още от древните еврейска, египетска и асирийска култури. И сега, и тогава хората считали, че оризът и житото са символи на плодородието и късмета. Китайците пък смятали, че вълшебните зрънца пропъждат злите сили далеч от щастливата двойка.

•Всички булки обаче – и суеверни, и отричащи каквито и да било суеверия, спазват желязното правило – в деня на сватбата си булката да носи в себе си 4 неща – нещо ново, нещо старо, нещо, взето назаем от дружките, и нещо синьо. Тази традиция датира от времето на викторианската епоха и е смесица от тогавашни и по-сетнешни различни обичаи. Новият предмет, дали ще бъде роклята или чантата, както се досещате, символизира новото начало. Старият – връзката на младоженците със семействата им. Взетият назаем пък означава, че булката завинаги ще остане свързана с приятелите си. Синьото символизира още от библейски времена най-красивите и непреходни семейни ценности - чистота на чувствата, искреност и вярност.