Преди време, в магазин за антични стоки, открихме интересно и красиво писмо, написано на ръка. Писал го е мъж. Датата, която е посочена, е 22 февруари 1948 година. Той е с неизвестно име. Тя е Анна.

Езиковедът Магдалена Абаджиева от Института по български език към БАН сподели, че хартията е особено луксозна за времето, в което е писано писмото, ако може да се вярва на посочената дата.

Любовното писмо разказва за терзанията на този мъж с влюбено сърце. Като (почти) всяка жена и ние обичаме романтиката и тези два листа бяха само повод да се размечтаем какво ли е станало с тази двойка, дали тя се е върнала при него, дали това е било писмо за раздяла, дали са останали заедно или в писмото са написани твърде тежки думи.

Предлагаме ви да прочетете избрани части от него. В коментар под статията споделете вашето мнение – какво се е случило в тази история, продължила ли е любовта им и как се е развила, дали Анна се е изплашила от написаните думи или ги е подминала с лека ръка и изобщо, ще ни бъде интересно да прочетем всичко, което въображението ви подскаже, че може да се е случило с тази мистериозна двойка. Трима от вас, написали най-оригиналното продължение на историята, ще получат ваучери за фотосесия на стойност 120 лв. при фотографката Мира Дерменджиева.


"Анна,
не мога да не отговоря на това твое знаменателно писмо, в което чувствувам накърнено своето честолюбие. Защо е нужно да хвърляш изключително върху мен всичко, което не е из желанията ти?"

"Истинската любов не търпи никакви условности: тя е абсолютна и всеотдайна. какво направи ти, за да покажеш, че наистина обичаш и държиш на мен, че знаеш да ме задържиш за себе си."

"Но наистина не доказах ли малко повече от всички мои "предшественици", че държа н атеб повече от който и да било друг, че те обичам така силно и болезнено, че след всяка среща с теб нощите ми се струват безкрайно много дълги и мъчителни?"

"Не ме очудва факта, че в бъдеще не желаеш даже и да научаваш каквото и да било за мен; това е присъщо на егоистичната и горда жена, която не може да не прояви своята суровост спрямо човека, който не е бил обичан, човека, който преминава в "запаса на тевтерчето".

"Само писма ще останат като спомени и бъдещето ще ги има като реликви за този, който истински е обичал."