На 5. 11. 2018 г. LadyZone.bg става на 8 години. А знаете ли кое е хубавото на осмицата - само леко да я бутнеш и става безкрайност! В безкрайността има място за много красота и любов, но там ще намериш своето място само при едно условия - ако си истински! Владеем ли магията да сме стойностни без подправки, без филтри и без да ни се плаща, за да позираме? Можем ли да сме обичани и харесвани, без да сме лъскави до фалш?

Лъскави до блясък бели повърхности, без отпечатъци от детски пръстчета, маркови чорапи, секси пижама, усмивки, стилизирана коса, време да метнеш крак върху крак, задължително гладко епилирани, кафе в ръката, на което да се насладиш бавно... Това е атмосферата от Instagram кадрите на различни блогърки -  майки с нюх към модата, секси домакини, които никога не готвят с ролки, домът им е чист, в ъгъла винаги има един кактус за контраст, светлината пада меко, а рамките на картините са гладко полирани.

Аз ли... Аз подреждам под спалнята. Около мен е мазаляк от завивки, чаршафи и дрехи. Кафето е в любимата ми чаша от 1990 г. Детето е навън с баща си, иначе ще трябва да рисувам русалки или да правя охлюви от пластилин, вместо да подреждам. Няма кой да ме снима и правя няколко злощастни опити със самоснимачката, в резултат на което в кадър имам дупе, крак или поза, която наподобява повече снасяща кокошка, поразена от чернобилска радиация.
Нямам грим. Не слагам филтър, косата ми е вързана на лайно, нямам 15К последователи на профила си, нито рекламодател... Не се и оплаквам! Единственото, което ме притеснява, е, че това лустро в Instagram създава грешна представа у много хора.

Аз имам своите моменти за лично време, разходки красота, вино с приятелки, тренировки, маникюр, шляене и гледане в една точка и т.н. И е добре всички да ги имат! Но този напарфюмиран живот, който повече ухае на белина, а не на карамел, може много жестоко да изостри нечие съзнание в неправилна посока, да създаде ненужен елемент на съревнование, да породи дори чувство за малоценност. Животът в Instagram често е живот от друго измерение - нереален, живот за хвалене. Подреждат се предмети за снимка, следва се композиция, филтрираните снимки са нереално цветни и ярки. Хората на тях са или пренапънато усмихнати или видимо отегчени от вниманието, за което всъщност се борят. Ако нямаш личен фотограф, самоснимачка или поне стик за селфи, с които да заснемеш сутрешния си ритуал на 10 минути йога, 5 минути пиене на смути с колаген и чия, 7 минути разглеждане на любимото списание в слънчевия ъгъл на дивана и 4 минути нанасяне на хайлайтър, докато детето кротко (!) спи - по-добре дори не подавай пръст на тази месомелачка. 

Да събереш най-красивото от живота си в един кадър е чудесно. Може дори да ти донесе пари. Да си здраво стъпил на краката си, приемащ се и осъзнат и от това истински и щастлив е повече от магия! Тогава си безкрайно истинска - без филтър и продуктово позициониране. 

Аз не съм перфектна. Също като теб! Но в тази магия сме най-добрите, нали?!