Името на белтъчините или протеинитe произлиза от гръцкото “протон”, което означава първичен, изконен, най-съществен. Протеините са комплексни образувания на 22 аминокиселини и изграждат всички органи и системи. Органите и тъканите се развиват чрез постоянно обновяване и относително равновесие на градивни и разрушителни процеси (т.нар. хомеостаза). Затова чрез храненето в организма трябва непрекъснато да се вкючват растителни и отчасти животински белтъчини: например за човек с тегло около 70 кг са нужни дневно около 56 гр белтъчини.

При децата нуждата от протеини във фазата на растежа е най-голяма и постепенно спада с възрастта (0,8 гр протеини за килограм телесно тегло). Най-малко 50% от протеините трябва да са от растителен произход. Енергетично 1 гр белтък доставя 4,1 килокалории. Богати носители на растителни белтъчини са бобовите и житните растения, особено соята – с протеини почти равностойни на животинските.

Увеличаването на внасяните в организма белтъчини крие известни рискове. При разграждането им се получават токсични продукти, изискващи съблюдаване на известни хранително-физиологични норми, особено при някои заболявания на черния дроб и бъбреците, които налагат бедни на белтък хранителни режими. Значителната недостатъчност на белтъчини обаче пък може да причини отслабване на защитните сили, на физическите и психическите способности.

Бебетата, кърмени в първите седмици след раждането с богато на белтъчини мляко, имат по-голям шанс да бъдат предпазени от алергии. Белтъчините са фундаментални за живата материя, но същевременно отделят много повече токсични отпадъци с обмяната на веществата, в сравнение с мазнините и въглехдратите, и могат да създадат проблеми за бъбреците.

Бъбреците филтрират отровните вещества и обменните продукти от кръвта и ги отстраняват с урината. Основните регулиращи субстанции в урината, които имат диагностично значение за функционирането на бъбреците са:

  • Креатинин – краен продукт от обмяната на веществата, повишаващ се при мускулна работа. Повишените стойности говорят за намалена бъбречна функция. Ниски стойности се появяват при млади хора, страдащи от диабет или при много малка мускулна маса.
  • Урея – получава се при белтъчната обмяна след междинния продукт амоняк. Повишените и стойности показват намалена бъбречна дейност или се проявяват при треска, изгаряния, тежки наранявания или при еднотипно, богато на белтъци хранене. Ниски стойности се наблюдават при нискобелтъчно хранене.
  • Пикочна киселина – получава се от т. нар. пурини, съдържащи се в човешкото тяло при хранене предимно с месо и други животински продукти.

    Очкавайте продължение...