„По нашите планини няма да срещнете смъртоносни змии”, ни убеждава инструкторът по планинско спасяване Райчо Тодоров. Обикновено инцидентите с ухапване от змии у нас са случайни, ако змията е настъпена по невнимание или при опит да бъде хваната. Възможност има при обръщане на камъните или бране на боровинки и малини по планинските склонове на припек. Препоръчително е да се върви по-шумно в планината, защото първата реакция на змиите е да избягат и да се скрият.
Отровни, но не смъртоносни, са усойницата и пепелянката
И двете са сравнително малки и достигат до 50 - 80 см. Името пепелянка идва от нейния пепеляв цвят. По гърба й се вижда зигзагообразна по -тъмна ивица, а на главата й се различава рогче от люспи. На цвят усойницата е кафеникаво-сива с тъмни ромбовидни петна по целия гръб и живее във високите планини. Усойницата е с по-силна отрова, но и тя хапе само при самоотбрана.
Следите от ухапване от отровна змия са само две дупчици
Около ухапването се появява зачервяване и оток. Първото нещо, което трябва да се направи, е да не се изпада в паника. Понякога човек може да се влоши повече от страх, отколкото от отровата. Препоръката е по най-бързия начин да се потърси спасителната служба или най-близкото медицинско заведение.
Може да се постави компрес с чиста вода върху ухапанато място
Всичко друго, като изсмукване на кръв от мястото, разрязване на кожата, правене на противозмийски серум, са отречени митове са самопомощ.
При излет в планината предвидливо избягвайте местности, за които е известно, че има змии. Високите туристически обувки и дългият панталон са основни изисквания към екипировката срещу ухапването от змии.
