Микровълновите печки са спорен помощник. Да, те са удобни. Но всички сме чували, че ни вредят. А някога замисляли ли сме се с какво? Те създават микровълни, чиито молекули проникват в храната и променят нейния състав. Така много от менютата ни губят голяма част от добрите си хранителни стойности при претопляне и добиват други, които ни вредят на невротоксично ниво. Тя ви е пръв помощник в кухнята? Как ще живеете без нея? Прочетете.

„Когато живеех при родителите си, използвах микровълнова печка ежедневно. За най-дребната нужда. Претоплях вода за чай. Мляко за кафето. Вместо да включа фурната или котлона, за да си стопля храна, аз я пресипвах в чиния и я слагах в микровълновата. Бях се научила да варя картофи в нея. Да си правя овесените ядки там. Загрявах си дори кола маската. Кафето ми е изстинало? 30 секунди и готово.

Всичко беше перфектно, докато не заживях сама. Да, родителите ми предложиха да ми купят микровълнова печка, но не исках да заемам цялото възможно пространство на барплота с нея. Да, представях си оцеляването без нея като мъка, но винаги съм обичала сама да вкарвам лек драматизъм в живота си. Това беше другата причина, поради която отказах – вид забавление върху собственото си оцеляване, което без микровълнова смятах, че ще бъде ... първобитно.

През септември за мен е все още рано да пия топъл чай, заради това първият път, в който ми се наложи да претоплям нещо, беше мляко за кафето. Бях твърдо убедена, че ще чакам толкова дълго, че дневният ми ритъм ще пропадне. Включих котлона и се върнах в леглото. Е, бях на косъм от чистене на загоряло мляко от котлона (знаете, че е гадно!) – стопли се за по-малко от минута. Бях изумена. Бях дори леко разочарована, че самостоятелният ми живот няма да е толкова труден. „Нищо.”, казах си аз. Все някога ще си сготвя и ще се наложи да претоплям храна.

Дойде и този момент. Сготвих си по-голямо количество пиле със зеленчуци на фурна. С умисъл! Не само, че нямаше да готвя всеки ден, а и щях да си отпрява the ultimate challenge! Никога не бях доволна от начинът, по който микровълновата стопляше остатъците от храна – вън ставаха толкова горещи, че трябваше да ги чакам известно време, а вътре оставаха ледено студени. Е, дойде следващият ден, а с него и предизвикателството. Включих фурната. За около 10 минути имах топла храна. При това равномерно затоплена. Да, не беше 1 минута и 30 секунди. Но ястието ми не беше с променен вкус. Не беше студено от вътре. Не беше променило текстурата си. А и десетте минути не ги усетих. Знаете как е – винаги има нещо за прибиране, някоя чиния за миене.

Трябва да си призная, че никога не усетих нужда от микровълнова. Сега не усещам също - не съм помислила за нея и веднъж. Когато съм при родителите ми, не забелязвам уреда и там. Не, не е умишлено – никога не съм се впечатлявала от приказките за вредността на тези фурни. Разбрах, че днес бързаме просто по презумция. Че сме нетърпеливи безпричинно. Че никой няма нужда храната му да се стопли за една минута. Че водата за чай на котлона става подходяща температура за същото време, за което става и в микровълновата. Че навикът е по-силен от всичко. А ако е вярно, че микровълновите печки вредят, ами... аз си го спестявам, при това без да го усещам.”

#Изследвания показват, че човешкото тяло реагира негативно на молекули, които не са присъщи за него. Такива са микровълновите молекули. Днес доста майки хранят децата си с адаптирано мляко. Научно доказано е, че то губи малкото си полезни свойства, когато го подложим на микровълнова обработка. При обработката на кореноплодни зеленчуци в тези печки се формират канцерогенни радикали. Трябват ли ви още причини да опитате? Разбрахме, че не е толкова страшно.