Камелия е от онези жени, които не чакат помощ – те я дават и създават. Майка на Недислав, 20-годишен младеж с аутизъм и необикновен талант в рисуването, тя посвещава живота си не само на сина си, но и на десетки други деца със специални потребности.
„Никой не ми каза какво е аутизъм. Просто го преживяхме. Ден след ден.“
Неди прохожда на 9 месеца – без пълзене, без проходилка. Следват 20 ваксини за малко повече от година. Когато той е на година и половина, Камелия започва да усеща, че нещо не е наред с детето й. Той не говори, не разбира, не реагира като останалите. Диагнозата „аутизъм“ идва чак, когато Неди е на 4 години. Но тогава никой не обяснява нищо.
„Първият ми блъсък с темата бе, когато не искаха да го приемат и трудно го приеха в детска градина. От там започнаха проблемите и разбрах, че животът ми никак няма да бъде лесен с моето дете, защото аутизмът не прощаваше. За мен това беше като сън. Тих, мъчителен сън, от който трябваше да се събудя, за да помогна на сина си."
И така започва нейният нов живот. Паралелно с липсата на подкрепа от институции, Камелия решава сама да учи. Завършва всички модули по Монтесори и Валдорф педагогика, сертифицира се по теми, свързани с развитието на деца с аутизъм, учи, експериментира, търси терапевти, опознава сина си.
Семейството ѝ се мобилизира – родителите, сестра ѝ, дори зет ѝ – всички се обучават как да общуват с Неди. Бащата обаче не успява да приеме диагнозата и Камелия остава сама в битката, самотен родител с дете, което яде само сирене и хляб в продължение на 9 години, не излиза облечено адекватно за сезона и не може да говори.
Сдружение, което променя съдби
След като преминава през първите години на хаос и борба, Камелия не спира да се бори. Заедно с още пет майки създава първия безплатен клуб в България за деца със специални потребности. Сдружението създава уникално пространство с три зали – фитнес с професионални уреди, Монтесори кът с обучителни материали, музикален кът с инструменти като пиано, цимбали, дайрета, психомоторни съоръжения и специализирани люлки за деца с аутизъм, Синдром на Даун и др.
„Искахме място, където децата ни няма да са сочени с пръст. И ще се чувстват приети.“
В момента изграждат и последната зала – за йога и пилатес. В клуба има и малка кухня, където децата учат готварство. Камелия работи безвъзмездно, защото вярва, че „няма по-важно от това да научиш света как да приема различието“.
Снимка:
Личен архив
Книга за толерантността, написана със сърце
Паралелно с грижите за Неди и сдружението, майката пише книга. Наръчник за разбиране, съпричастност и подкрепа, посветен на родителите на деца със специални потребности и на всички онези, които ги срещат – в училище, в здравната система, в администрацията.
„Искам тази книга да влезе в училища, кантори, болници – навсякъде, където се взимат решения, които засягат децата ни.“
Рисуването – езикът на душата
През 2020 г., след тежката загуба на своята баба по време на пандемията от COVID-19, Неди започва да рисува. Първата картина е с макове и тя е началото на нещо ново. С шпатула в ръка, без палитра, с уникална техника, Неди създава платна, изпълнени с емоция, които въздействат дълбоко.
„Когато рисува, той се успокоява. Изпипва всеки детайл. Виждам в очите му увереност. Виждам... че вярва в себе си.“
Първото ателие-галерия на младеж с аутизъм в България
На 1 март 2025 г. отваря врати галерията на Неди – „Кътче за щастие", както го нарича Камелия. Тя се намира в град Добрич, ул. „Отец Паисий“ №9. Помещението от 30 квадрата е ремонтирано със собствени усилия и помощ от приятели. С много труд, студ и безкрайни дни в шумна среда, Неди участва във всичко.
Днес ателието е не просто галерия – то е работно място, социален център, дом на вдъхновението. Неди посреща гости, предлага кафе, говори чрез картините си. Там се продават уникални авторски продукти – чаши, календари, тефтери, картички, възглавнички, чанти и още над 30 вида артикули, всички с дизайни по негови творби.
„Когато дойде някой, Неди става домакин. Посреща, усмихва се. Това е неговият свят. Тук е свободен.“
С помощта на семейството и приятели, Неди вече има собствен Булстат и работи като свободен художник. Това е първото по рода си ателие в България, регистрирано официално от човек с аутизъм.
Мисията продължава
Камелия не спира до тук. Мечтае за социално предприятие, където и други деца и младежи като Неди да могат да работят – в кухня, магазин, рецепция. Защото вярва, че:
"Нашите деца не са неспособни. Просто им трябва среда. И някой, който да им подаде ръка.“
Погледът, който променя всичко
Най-трудният момент за Камелия не са диагнозите, кризите, умората. А начинът, по който хората гледат сина ѝ.
„Най-трудно ми беше как хората гледаха моето момче, как се обръщаха след него, как си плюеха в пазвите, как си почукваха по главите и си дърпаха ушите.... това отначало, а го има и сега, не можех да го приема и се чувствах безпомощна и безсилна… А той просто иска да бъде приятел. Да бъде прегърнат. Да бъде обичан.“
Галерията на Неди е отворена за всеки, който иска да види света през очите на едно различно момче с необикновена душа. Там ще ви посрещнат с усмивка и ще се запознаете с една майка, която не просто се е преборила – а е създала цял свят, в който различието не се крие, а се празнува. Адресът е ул. „Отец Паисий“ №9, гр. Добрич.
Всички снимки може да разгледате в галерията ни горе>>>
Последвайте ladyzone.bg във FACEBOOK
Последвайте ladyzone.bg в INSTAGRAM
Последвайте ladyzone.bg в ТIKTOK
