Тя е Здравка Благоева, на 26 години, работи като финансов анализатор. Майка e на Лора (2 г.).
Върнах се на работа, когато дъщеря ми навърши 1 годинка. Тези 350 дни за мен бяха истинско предизвикателство. Същевременно бяха и най-спокойните в живота ми - изгледах всички възможни сериали, спях всеки ден до 13 ч. следобед. Мисля си, че най-голямата разлика от преди и след работата беше точно това - намаля ми времето за сън. Трябваше да ставам рано, вместо да се излежавам до късно, както бях свикнала.
Можех да си позволя да остана още 1 година вкъщи, но вече се чувствах... ограничена.
Имах нужда от социални контакти с хора над 18 години. Обожавам детето си и обичам дните, прекарани с нея, но това ежедневие не ме стимулираше интелектуално. Изнервях се и си го изкарвах на околните.
Всички колеги бяха много щастливи, когато се върнах на работа. Шефката ми ме чакаше с нетърпение. Не бях спряла да поддържам връзка с нея през целия период, в който отсъствах, a и тя броеше дните до завръщането ми.
2 месеца по-късно ме повишиха
Обичайна практика в компанията ми са т.нар home office, когато можеш да работиш от вкъщи. Е, случваше се понякога мениджърът ми да чуе Лора, която крещи „Пушай Маша, пушай Маша *”, което не е много ок, но... Home office е особено добра практика за работещи майки. Всъщност не си ангажиран с това да си стоиш вкъщи. Важното е да си вършиш работата, независимо от мястото, на което си. Когато ми се съберат повече дни работа от вкъщи обаче, чак ми става тежко, защото имам нужда от реални, и то възрастни хора около себе си.
Работата ми е свързана с финанси и имам крайни срокове за всеки процес, с който се занимавам. Обикновено между 10 и 22 число на месеца ми е много напрегнато, без значение къде съм. Имам много срещи, документи, сметки за изчисляване. Но това ме мотивира и ми действа добре. Не мога да си представя да не работя и да си стоя вкъщи. Събота и неделя полудявам!
Когато се върнах на работа, оставих детето си на детегледачка. Следях я на монтираната вкъщи камера, защото все пак имах притеснения дали всичко ще е наред. Детегледачката се справяше чудесно. Само понякога танцуваше на чалга песни (усмивка). Но това е най-малкият проблем, тъй като се оказва, че никак не е лесно да намериш отговорна и сигурна бавачка за детето си. В търсене на такава, за 2 месеца наех 6 или 7. Случвало ми се е да се обадя сутринта на детегледачката, защото закъснява, а тя да ми вдигне сънена и да каже, че е решила повече да не идва!!!
Малко по-късно Лора тръгна на ясла. Откакто ходи там, виждам промяна у нея, виждам колко й е хубаво – учи нови песнички, думички. Неща, на които аз нямам търпението да я уча. Сутрин сама си казва „Хайде при дечицатааа....”. Според мен е много добре да бъде при децата, особено ако не боледува и се адаптира лесно.
Твоят съвет към майките, на които предстои да се върнат на работа: Следвайте сърцето и интуицията си. Не се притеснявайте за децата си. С тях всичко ще е наред. Вярвайте, че сте направили правилния избор. Клише или не, вашето настроение се отразява на детето ви. Така че, правете това, което ви прави щастливи.
*Пушай Маша - Пусни Маша (Маша и мечокът - детско анимационно филмче).
