Рано или късно, в живота на младите родители настъпва момент, когато се налага да разрешат деликатната дилема – да подслушват ли децата си или да бъдат толерантни; да ги следят ли непрекъснато или да са тактични; да контролират ли всяка тяхна стъпка и връзка или да бъдат етични. Това е момент, когато разрешаването на подобно противоречие предопределя отношенията им с децата за много години напред. С напредъка на технологиите, даващи почти неограничени възможности за извършване на известно проследяване и подслушване, проблемът придобива особено сериозен характер.

Ето какво сочат последните проучвания на американската социологическа агенция Харис по този въпрос. >>

43 % от анкетираните тийнейджъри казват, че техните родители "понякога" проверявали съобщенията в техните смартфони. Съответно 43 % от родителите споделят, че наистина следят информацията в телефоните на децата си и последните знаят това. 35 % от родителите пък признават, че преглеждат текстовете и имейлите на децата си тайно от тях.

Разнообразни са и резултатите от проведена анкета, касаеща използването на телефони с вграден GPS локатор, служещ за проследяване местонахождението на детето. 22 % от анкетираните родители споделят, че използват такова устройства и децата им са наясно с този факт. А от всички останали само 10 % признават, че следят местонахождението на децата си без тяхното предварително знание и съгласие.

Като цяло проучването на Харис стига до извода, че процентът на семействата, където родител и дете имат "договореност” помежду си и съгласието на детето дава възможност на родителите да се възползват от технологичните предимства на съвремието, да знаят паролите им и така да влизат в личното им пространство, е сравнително нисък. Сред анкетираните едва 26 % от децата под 18-годишна възраст са се съгласили на подобно споразумение, въпреки че цифрите, разбираемо, варират в зависимост от възрастта на детето. Например 65 % от анкетираните на възраст между 8 и 12 години казват, че техните родители редовно проверяват техните телефони и имейли. Колкото по-голямо е детето обаче, толкова по-малък е процентът на подобно споразумение.

Факт е, че две са причините, поради които родителите изпитват жив интерес към личния живот на детето си: от загриженост и от любопитство. Едната безспорно ги оправдава, но другата – не. Истината е, че колкото повече едно дете израства, толкова по-голяма е нуждата му от свобода и самостоятелност. Всяко дете има безпрeкословното право на лично пространство. Да, няма нищо лошо в това да се интересуваш от неговите приятели, от профилите му в различни социални мрежи, от контактите и кореспонденциите му, но само ако това е свързано с безопасността на детето и е в рамките на допустимите граници. В противен случай подобно вмешателство в живота на детето може сериозно да повлияе, както на неговата психика, така и да даде негативно отражение в отношението родител – дете.

Споделете вашия опит като родители и мнението си по въпроса?