Дирофилариозата е паразитно заболяване при кучетата, което до скоро не беше така популярно за нашата страна. За жалост, с промяната на климатичните условия и нахлуването на жегите и влагата, то започна да се среща все по-често и у нас.
Причинява се от паразит, който се пренася не от какво да е, а от досадните комари. Чисто теоритично не се изключва и възможността бълхите също да пренасят паразита.
Боледуват кучето, котката, лисицата, вълкът и много рядко човекът.
Кое прави този паразит различен?
Различен е и то доста. Споменах вече начина, по който се предава. Другата особеност е мястото, в което паразитира. А именно белодробните артерии и дясното предсърдие и камера на сърцето.
Кои са най-застрашени?
Заболяването е типично за южните и влажни райони. Кучета, които работят в полето (ловни,овчарски) или онези, които се отглеждат в дворове, особено разположени в местности с големи водоизточници са най – уязвими.
Как става заразяването?
Първо да спомена името на злосторника – Dirofilaria immitis.
Краен гостоприемник (този, в който се развиват възрастните форми на паразита) е кучето (ще говорим за кучето, но ще имаме предвид и другите животни, които боледуват). То се яваява и резервоар на инвазията. Когато досадният комар ухапе кучето, той засмуква кръв и поема ларвите на паразита. Така поетите ларви претърпяват развитие в комара и при селдващо кръвосмучене той „пренася” новите форми в друго животно, заразявайки го. В крайния гостоприемник инокулираните от комара ларви (наричат се микрофиларии) също претърпяват развитие и стават вързастни паразити ( мъжките достигат дължина 15-18см, а женските дори 30см !!! ). Оформените възрастни паразити (това става за около 100 дни) се настаняват най-нахално в жизненоважни за организма органи – белодробните артерии и дясната половина на сърцето.
Какви са признаците?
За жалост те не са толкова специфични, че лекаря да си каже веднага – "Това 100% е дирофилариоза". Но пък са достатъчно притеснителни, за да ви накарат моментално да изхвърчите при ветеринарния си лекар.
А именно: животното се уморява много бързо и лесно, слабее, задушава се ( особено след физическо натоварване), кашлица.
Разбира се, както при повечето болести, и тук има различни фази – лека, средно тежка и тежка. Понякога животното успява дълго време да компенсира, а това се оказва пагубно. Открие ли се късно залобяването, то е трудно лечимо или нелечимо.
Как се поставя диагнозата?
Както сами разбирате признаците са типични за заболяване на дихателната и сърдечно – съдовата система, имайки предвид местоположението на причинителя. За да се постави точната диагноза и да се потвърди е необходимо да се направят няколко изследвания. За щастие, съществуват бързи тестове за диагностика, които са с висока достоверност и чувствителност. Освен тези тестове, помощ в поставянето на диогназата оказват и рентгеновите снимки на сърцето и белия дроб, както и ехокардиографията, (които съпоставени с признаците, ако заболяването е в тежка фаза, са доста категорични). Друг метод е направата на т.нар кръвна натривка и наблюдение на микрофилариите под микроскоп. Последното е лесно изпълнимо, но негативния резлутат не винаги означава,че кучето не е болно от дирофилариоза, защото от 10 до 30% от кучетата нямат микрофиларии в кръвта.
Бих ви посъветвала да правите бърз тест на животното си един или два пъти в годината.
В момента съществуват комбинирани бързи тестове за диагностика на опасни заболявания, които се предават от подобни малки гадинки (кърлежи, комари).
Определено си струва да го направите!
Как се лекува?
Лечението е трудно, продължително, скъпо, а понякога дори може да бъде и опасно. За радост съществуват няколко препарата, които могат да се използват и да бъдат ефективни. Дори да забележите рязко подобрение в началото на лечението не бързайте да се радвате и не си казвайте – "Абе нищо му няма, оправи се!"
Довършете курса на лечение до край!
Според степента на зобялаването, възрастта и общото състояние ветеринарният лекар ще прецени коя схема за лечение е най-подходяща за вашето куче.
Как да предпазим любимеца си?
Има доста средства, които могат да бъдат от полза. Те са под формата на таблетки, инжекции или спот он препарати. Последните са най-модерни, най-лесно приложими (дори вие можете да ги поставяте ежемесечно), но може би и най-скъпи. Спот он препаратите представляват малко количество течност, съдържаща определени съставки и представлява мъничка тубичка или пипетка. Избегнато е често кошмарното даване на таблетка или поставянето на инжекция. Съдържанието на тубичката/пипетата се накапва върху кожата на кучето, по протежението на гръбнака. По капилярен път то достига мастните жлези на кожата, откъдето се излъчва за период най-често от 1 месец.
С наближаванет на топлите сезони и желателно да се консултирате с ветеринарния си лекар относно този проблем. А заминавате ли на почивка е обсолютно задължително да подсигурите любимеца си и да му спестите това евентуално страдание.
