Настъпи седмицата на голямото суетене
покрай подготовката за коледните празници. Всички говорят или за подаръци, или за готвене, или за двете заедно. Готвенето на този етап много много не ме засяга, тъй като съм още на кърма и на пюренца. Затова, направо преминавам към по-важната точка, която вълнува малки и големи – тревогите около – онази така мила и галеща слуха ми, близка до сърцето и душата ми, думичка – подаръците.
Наближава чудният, лелееният и мечтан от всички ни
(особено от мен) миг – отварянето на коледните подаръци. В последните дни под елхичката у дома започнаха да се появяват загадъчни пакетчета, торбички и чувалчета, украсени с едноцветни и разноцветни канапи, с накъдрени и лъскави лентички. Още мъничко търпение и ще настъпи часът на истината – кое пакетче е за мен и какво се мъдри вътре в него съвсем скоро ще разбера.
Междувременно споделям някои немаловажни правилца, основани на личия ми опит, относно въпроса
какъв подарък би бил най-полезен за едно бебе
Да започнем с дрехите
Не подарявайте бодита или гащеризончета, които нямат копченца отдолу! Удобното закопчаване между крачетата улеснява не само обличането и събличането, а и честата смяна на памперсите. Трябва да знаете, че тези, които се обличат и събличат през главата са неудобни и непрактични.
И още нещо. Имам си гащеризонче (в гардероба) – едно такова... шаренко, мекичко, сладинко. Когато мама го видяла в магазина, не могла да се въздържи и ми го купила. Какъв бил ужасът, когато разбрала – копчетата били на гърба! Навирането ми във въпросното гащеризонче се оказало за нея трудоемка работа. А за мен – изпитание на физика и нерви. Уф, спомням си още! То бе преобръщане, въртене, търкаляне – ха по корем веднъж, после настрани, ха по корем втори път – само дето не увиснах надолу с главата...
Бих посъветвал още
всички роднини и близки, които искат да ме изненадат с хубава дрешка, да отчетат една очебийна вече истина – аз раста! И раста бързо. И докато дрешките днес може да ми стават, утре едва ли ще успея спокойно да си опъна крачетата в тях. Така че, на ваше място, бих избрал дрешки с... перспектива. Т.е., поне с някой и друг номер отгоре, с два-три месеца напред.
Това правило обаче не важи за... играчките
Важно изискване е те да бъдат съобразени с възрастта на всяко дете
В тази връзка, искам да напомня, че не съм материалист. Привърженик съм на духовното, на изкуството, на музиката по-конкретно, на забавленията, ако щете, на игрите. Ето защо предпочитанията ми са на страната на играчките. И то не на някои космати, лишени от дар слово и скучни животинки, а на нещо по-живичко – да пее, да кукурига, да лае, да скача, да дрънчи, абе... да взима дейно участие в забавленията.
В очакване съм на мое собствено мъничко пиано!
А защо не и на китара? Или пък на онези, изпъстрени с всевъзможни цветове, симпатични джаджи, с които можеш да научиш цяла песничка, азбуката или числата дори. Има и едни много очарователни плюшени зверчета. Напоследък ги правят от изключително приятна материя, която не предизвиква алергии. Много ги обичаме с мама. Тааази мама! В някои моменти дори, тя им се радва много повече, отколкото аз самият. Може би на годинка и половина ще мога и аз да им отделям подобаващо внимание.
Засега няколко дървени кубчета, малка кожена топка, една пеещата маймунка и всичко, което дрънка, писука и тропа ми е достатъчно. Стига да не ми е омръзнало. Но и за него има лек. За играчки всякакви съм отворен и нетърпелив. А, щях да забравя. Да не пропусна да спомена за задължителната маркировка за безопасност, на която трябва да се обръща внимание.
И най-важното – подаръкът да е от... сърце.
Имам една теория – когато се подарява нещо с любов, а не ей така – за да се отбие номерът, подареното приема в себе си истинска душа.
Няма как да не обикнеш такава играчка!
Но вярвам, че най-безценният подарък за всички нас в тази прекрасна Бъдни вечер е да бъдем с любимите на сърцето ни същества!
Весела Коледа,
Всеотдаен Ваш Мишо :)
