Далеч не винаги бременността е съпроводена от приятни емоции и еуфория. Въпреки че повечето бременни жени смятат, че трябва да сияят от щастие, то вътре в себе си се чувстват потиснати, нещастни и неуверени. Мисли като: "Що за човек съм, след като не се радвам, че чакам бебе?" и "Ще бъда ли добра майка?" нахлуват като вятър, носещ силно чувство на вина и самообвинения.

Обичайните съвети, които бъдещата майка може да получи, са да се опита да мисли позитивно, да се храни здравословно, да си намери хоби, да гледа филми с happy end, да се разхожда, да прави упражнения за бременни, да плува и куп други малки трикове, поддържащи доброто настроение. Как обаче всичко това може да се случи, ако човек няма желание за каквото и да било? Най-лесният отговор е: "Говорете на партньора си, на майка си, на приятелките си за това как се чувствате". Разговорите могат да намалят напрежението, тревогите, тъгата... Но не винаги близките могат да ни разберат, пък и не винаги могат да се отзоват.