Шоколадът е може би най-разпознаваемата храна, за която всъщност никой нищо не знае. Думата „chocolate” на английски идва от ацтекската дума „xocoatl”, с която кръщават горчивата напитка, извлечена от какаовите зърна, а латинското название „Theobroma cacao” означава „храна на Боговете”. Много модерни историци твърдят, че шоколадът е бил създаден преди 2000 години, но най-новите изследвания сочат още по-далечни корени. Остатъци от шоколад са намерени върху керамични прибори, които са открити в Хондурас, Централна Америка, и вероятно датират 1400 години пр.Хр. Изглежда, че сладко-месестата част на плода, която обгражда зърната, някога са оставяли да ферментира в алкохолна напитка. Та кой би се сетил, че тази шушулка може да се яде?


Удивителен е историческият дух, който плодът носи. В продължение на няколко века в предмодерна Латинска Америка, какаовите зърна са считани за достатъчно ценни, за да се използват като разменна единица. Според ацтекски документ от 16-ти век, със 100 какаови зърна може да си купиш цял петел.

Сладкото изкушение обаче се ражда чак след като европейците откриват Америка. Според легендата ацтекският крал Монтезума посреща испанския изследовател Хернандо Кортес с тържествена почерпка с какаова напитка, възприемайки го като преродено божество вместо бъдещ окупатор. Чужденците наричали питието „горчива течност за прасета”, но след като я смесили със захарна тръстика, бързо набрала популярност.

От 17-ти век насам шоколадът е модерна напитка в цяла Европа и се смята, че има хранителни, лекарствени и афродизиачни свойства, като според слуховете Казанова е бил особен негов любител. Но това до голяма степен остава привилегия за богатите до откриването на парната машина, която прави масовото производство възможно, в края на 18-ти век.


Според съвременните проучвания, шоколадът съдържа стимуланта теобромин, както и съединение, наречено анандамид, които могат да доведат до подобни (макар и много по-неосезаеми) ефекти на марихуаната, тъй като съединението се свързва със същите рецептори, с които и психоактивните единици на марихуаната. Според проучване, проведено от института в Сан Диего, тези частици могат да предизвикат чувства на щастие и доволство. Анандамидът е естествено откриваем в мозъка. Друго вещество в шоколада е фенилетиламин – той също може да доведе до подобни емоции след консумация, както и да увеличи активността на мозъка.


В наши дни, най-голямата шоколадова съблазън са бонбоните. Това е продукт, който вероятно всяка домакиня има у дома, за да почерпи неочаквани гости. Първите бонбони пък са яли още древните народи, които откъсвали парченца мед направо от пчелните кошери, а по-късно, с поевтиняването на шоколадовите изделия, най-често консумирани стават сладките какаови топчета, които се топят в устата.


Както казва Форест Гъмп: „Животът е като кутия шоколадови бонбони. Никога не знаеш какъв ще ти се падне.”