Един мъж отвори сърцето и дома си, за да приеме в тях момиченце със синдром на Даун. Новина - чудесна и стопляща. Но и вие ли усещате как се прокрадва мисълта - "Това не е в България!". Защо? Какво ни кара веднага да направим тази асоциация? Българите лоши ли сме, не можем да обичаме или нямаме достатъчно сили и умения да приемем другия?

Лука Трапански (Италия) е работил като доброволец с деца с увреждания още от малък. Алба е само на няколко дни, когато родителите й я оставят за осиновяване. 

В Световния ден на хората с Даун - има ли страшно?

Още от началото на живота си Алба вижда неговата не толкова приятна и щастлива страна. Освен че е изставена от биологичните си родители, 20 други семейства не пожелават да я вземат и да я осиновят. Причината - Алба е със Синдром на Даун.

Изберете магазин

Разгледай онлайн нашите промоционални брошури

Цените са валидни за периода на акцията или до изчерпване на наличностите. Всички цени са в лева с включен ДДС.
Advertisement

Докато не се появява Лука. Работата му във фондация „A Ruota Libera”, която помага на деца със синдром на Даун, го прави доста подготвен по темата. Той е готов да приеме Алба и да даде всичко, което зависи от него, за да може да расте тя в здравословна и грижовна среда. Но тук възниква другият проблем - агенциите за осиновяване обикновено предпочитат традиционно семейство, т.е. двама родители от различен пол. Лука е хомосексуалист и живее сам.

Малката Никол, която обича мечета и знае, че е осиновена

Но когато искаш нещо достатъчно, винаги можеш да го постигнеш. Желанието е важно. Останалото са оправдания. Лука явно има достатъчно желание да осинови Алба, за да се справи с всички пречки по пътя си. 

В интервю за BBC Лука споделя: „Когато държах Алба в ръце, бях изпълнен с радост. Усетих я като моя дъщеря веднага. Просто знаех, че съм готов да бъда неин баща. Ще прекарам остатъка от живота си с момичето, което обичам и ще правим много прекрасни неща заедно.“

 

Коментар на редактора: 
Познавам една жена. Казва се Мария. Мария напусна хубава, добре платена работа, за да работи това, което й е на сърце. Мария е директор на Дневен център за работа с деца със Синдром на Даун. Тя има най-зелените очи и най-голямото сърце. На новата си работа Мария взема по-малка заплата, но работи нещо, от което се чувства удовлетворена. А това не може да се плати с никакви банкноти. И, знаете ли, това се случва в България. Значи онази мисъл, промъкнала се в началото на статията, може скоро просто да отлети...