Един мъж отвори сърцето и дома си, за да приеме в тях момиченце със синдром на Даун. Новина - чудесна и стопляща. Но и вие ли усещате как се прокрадва мисълта - "Това не е в България!". Защо? Какво ни кара веднага да направим тази асоциация? Българите лоши ли сме, не можем да обичаме или нямаме достатъчно сили и умения да приемем другия?

Лука Трапански (Италия) е работил като доброволец с деца с увреждания още от малък. Алба е само на няколко дни, когато родителите й я оставят за осиновяване. 

В Световния ден на хората с Даун - има ли страшно?

Още от началото на живота си Алба вижда неговата не толкова приятна и щастлива страна. Освен че е изставена от биологичните си родители, 20 други семейства не пожелават да я вземат и да я осиновят. Причината - Алба е със Синдром на Даун.

Докато не се появява Лука. Работата му във фондация „A Ruota Libera”, която помага на деца със синдром на Даун, го прави доста подготвен по темата. Той е готов да приеме Алба и да даде всичко, което зависи от него, за да може да расте тя в здравословна и грижовна среда. Но тук възниква другият проблем - агенциите за осиновяване обикновено предпочитат традиционно семейство, т.е. двама родители от различен пол. Лука е хомосексуалист и живее сам.

Малката Никол, която обича мечета и знае, че е осиновена

Но когато искаш нещо достатъчно, винаги можеш да го постигнеш. Желанието е важно. Останалото са оправдания. Лука явно има достатъчно желание да осинови Алба, за да се справи с всички пречки по пътя си. 

В интервю за BBC Лука споделя: „Когато държах Алба в ръце, бях изпълнен с радост. Усетих я като моя дъщеря веднага. Просто знаех, че съм готов да бъда неин баща. Ще прекарам остатъка от живота си с момичето, което обичам и ще правим много прекрасни неща заедно.“

 

Коментар на редактора: 
Познавам една жена. Казва се Мария. Мария напусна хубава, добре платена работа, за да работи това, което й е на сърце. Мария е директор на Дневен център за работа с деца със Синдром на Даун. Тя има най-зелените очи и най-голямото сърце. На новата си работа Мария взема по-малка заплата, но работи нещо, от което се чувства удовлетворена. А това не може да се плати с никакви банкноти. И, знаете ли, това се случва в България. Значи онази мисъл, промъкнала се в началото на статията, може скоро просто да отлети...