Насилието между деца в България се повишава и това все по-често се разпознава като сериозен проблем. За 3/4 от българите това е водеща обществена заплаха. Тревожната реалност е, че:

  • едва 11% от родителите подават сигнал, когато детето им стане жертва
  • едва 3% търсят институционална реакция, когато собственото им дете прояви насилие

Новото изследване на фондация „Лъчезар Цоцорков“ разкрива скритите механизми на насилието между и над деца и нуждата от обществена реакция

Най-честата реакция е... липса на реакция

В над 1/3 от случаите дори няма разговор с пострадалото дете. Семейството остава затворена система, а проблемът – премълчан. Данните са от национално представително проучване, реализирано от изследователска и консултантска компания ESTAT по поръчка на фондация „Лъчезар Цоцорков“. В него участват 1006 респонденти на възраст между 25 и 64 години, от които броят мъже и жени е по равно

Изберете магазин

Разгледай онлайн нашите промоционални брошури

Цените са валидни за периода на акцията или до изчерпване на наличностите. Всички цени са в лева с включен ДДС.
Advertisement

Какво можем да направим и как можем да помогнем?

Насилието е проблем на обществото ни, който не бива да се пренебрегва. Време е да спрем да говорим за инциденти, а да работим за това да не се стига до тях. А това започва от средата, в която израстват децата“, коментира Мариета Гечева, Програмен директор "Закрила на деца", Фондация „Лъчезар Цоцорков“.

  • 71% свързват насилието с нарастваща престъпност
  • 58% – със създаване на рискова среда за всички деца
  • Повече от половината анкетирани родители (59%) споделят, че детето им е било жертва на насилие.
  • 63% признават, че детето им е проявявало насилие – независимо дали спрямо друго дете, възрастен или дори животно

Снимка: Canva

Темата е обвита в срам и мълчание

„Тревожна е тенденция в отношението към децата, които упражняват насилие. Повечето родители избират да не търсят подкрепа от институции или други възрастни. Проблемът остава затворен в семейството. Всяко семейство го преживява индивидуално, но ефектът от него е обществен, колективен. Имаме огромна нужда от развиване на социално-емоционални умения при децата от най-ранна възраст – умения като познаване на собствените емоции, състрадание, създаване на приятелства, в противовес на призивите за агресивни действия, завист и доминиране, които за съжаление толкова често виждаме в социалните мрежи като модели на поведение сред децата.“, споделя Мариета Гечева, Програмен директор "Закрила на деца", Фондация „Лъчезар Цоцорков“.

Въпреки разпознатата тежест, обществото все още реагира мълчаливо и с колебание.

  • Само 11% от родителите подават сигнал, когато детето им е било жертва.
  • Когато самото дете е проявило насилие – този дял пада до едва 3%.
  • 38% от родителите изобщо не разговарят с пострадалото си дете след инцидент


Причините: познати, но недоосмислени

  • Почти 80% я свързват с насилие в семейството и липса на родителски контрол
  • 65% го свързват с негативно влияние от връстниците
  • За близо 47% това е липсата на емоционална подкрепа и разбиране
  • Едва 23% посочват бедността като основна причина

 


Всяко дете носи своята история – и понякога тя е белязана не само от видими, но и от невидими форми на насилие: емоционално пренебрегване, всяване на страх, изолация. Затова всеки възрастен – родител, учител, социален работник, полицай, има собствена роля в предотвратяването и прекъсването на този цикъл.

Как да предпазим децата от насилие и измами - вижте във видеото.

 

Последвайте ladyzone.bg във FACEBOOK

Последвайте ladyzone.bg в INSTAGRAM

Последвайте ladyzone.bg в ТIKTOK