2011 е годината, в която се родих. Време е да се разделя с нея и да продължа напред с нови, още по-големи, сили, знания и умения. Така че, смело мога да заявя: Вече съм голям! Пораснах, помъдрях, придобих забележителни способности, научих невероятни и чудни неща.
Научих се да се усмихвам –
първо на себе си, на пръстите на ръчичките си, на крачетата, а после и на света. Научих се да играя и да се забавлявам.
Научих се и да обичам
Обичам топлата милваща водичка, с която всяка вечер ме обливат. Обичам похапването и припека на слънце по време на разходка. Тогава най-много обичам да гледам нависоко - там, към клоните на дърветата. Вие не вярвате, но аз всеки път си говоря с тях. Тайнствено притварям очички и лекичко им се усмихвам. Обичам и цветята, и вятъра, и... реката, чието бълбукане 
имах щастието да чуя това лято, при първото ми гостуване на моята прабаба.
Научих се и да изразявам открито емоциите си
Разбира се, когато съм щастлив, пляскам шумно с ръчички, подрусвам се в такт с ритмичните мелодии, които мама редовно ми пуска... и викам ли викам с пълно гърло. Така демонстрирам и певческия си талант, и желанието си за внимание, и веселяшката си натура.
Приповдигнатият дух от Коледа насам
хич не ме е напуснал и вярвам, ще е с мен и през Новата Година. Обичам ги тези празници! Суетенето около празнична трапеза, аромата на пареща питка и радостната глъч навред. Обичам и подаръците, топлината на домашния уют, и най-много – мама и тате.
Искам и всички мои връстници,
и по-малки, и по-големи да знаят какво е да обичаш и... да бъдеш обичан. Пожелавам на всички тях да имат свои мама и тати, да бъдат здрави и да се усмихват като мен.
Красиви и незабравими празници!
Ваш Мишо :)
