Никога не съм виждала на едно място толкова много възрастни, които искрено се забавляват в компанията на законите на физиката. Или се заливат от смях, докато лазят в умалената Вила Вилекула. Или, притаени под огромна гъба, гледат куклено представление по чорапи. Нека ви разкажа за най-вълнуващите детски музеи, в които съм се озовавала. А може би вие ще продължите това пътешествие на живо...
Junibacken, Стокхолм
Това е място, на което определено ми се живее за постоянно - Къщата на приказните герои в Стокхолм. Наложи ми се да се сгъна на три, за да пролазя в къщата на муминтрол, но пък да седиш до кахлената печка на Туве Янсоновите същества е топлина, която не спохожда човек често.
После се търкалях по килима на Вила Вилекула, махах на непознати от верандата й, обходих биографичната галерия на Астрид Линдгрен.
Тук можете какво ли не - да поседите в къщата на Емил от Льонеберя, да видите как Карлсон прелита над вас, да погледате куклено представление или рисунките на прекрасните илюстраторки – Илон Викланд и Ингрид Ван Ниман (работили дълго с Астрид Линдгрен).
Музеят на марионетките, Залцбург
„Там в сребърните клони звездичка гори, искам с теб да си играем, за малко поспри. Аз съм кукла на конци...” Тази песен, която майка ми ми пееше в детството, се материализира пред мен на един хълм в Залцбург. Там се възвисява крепост, зад чиито стени живеят десетки кукли на конци - Музеят на марионетките. Енигматични светлини, феерични рокли, куклени лица, по които сякаш са изписани тайни истории.
Има го и онова приятно-страшно усещане, което напомня, че изкуството за деца не е сладникаво умиление, а лабиринт, загубване и намиране, устрашаване и осмеляване.
Музеят на техниката, Стокхолм
Тук няма посетители – всички са изобретатели! Най-забавното място за среща с физиката, химията и математика, на което съм била. (Като се има предвид, че с математиката изобщо не се харесваме:)).
За Tekniska Museet трябва да си отделите поне ден – защото веднъж влезли вътре, ще ви се иска да пробвате всичко: да разгледате щателно тоалетна на космонавти, да понедоумявате поне по 5 минути пред всяка оптическа илюзия, да се пробвате на футуристичните „спортни” уреди, които ви срещат с феномени от физиката, да гласувате за някоя от 100-те иновации, представени в музея. Обещавам, че ще се уморите, но и удивите.
Музеят на Андерсен, Копенхаген
Нищо че Андерсен си размишлява вглъбено на входа, вие се чувствайте поканени вътре. Можете да чуете „Славеят” или „Дебелата игла” (или друга избрана приказка) на английски, немски и датски, да видите как оживяват любимите ви герои (с помощта на светлинни и звукови ефекти), да зърнете вещите на Андерсен и да разберете какво дете е бил самият той. Тук не можете да снимате с камера, но пък с очи можете да щракате десетки пъти в секунда! Ако решите, че искате продължение – отскочете малко по на север, до родния град на писателя – Одензе, където се намира домът му.
*Още три музея, които с две ръце (и сърце!) ви препоръчвам:
Музеят на играчките (Истанбул), създаден от турския поет Сунай Акън
Музеят на детското изкуство (Осло)
Музеят на муминтроловете (Тампере, Финландия)
